Въвеждането на мандатност на училищните директори, изучаването на религия в клас и промяната в статута и приема на математическите гимназии се оказаха най-спорните теми в дебата по правителствения законопроект за изменение на основния училищен закон, който предвижда мащабни промени в средното образование.

В продължилата повече от четири часа днес (29 юли) дискусия в комисията по образование на Народното събрание се включиха депутати, представители на образователното министерство, директори, ученици и родители, членове на неправителствени организации и митрополити от Българската православна църква.

Внасяйки законопроекта, образователното министерство се отказа от предлаганото многократно през годините въвеждане на мандатност на училищните директори. Сега длъжността е безсрочна. Вместо това то предлага ежегодна атестация на тяхната работа и на тази на учителите, която - по думите на министър Красимир Вълчев (ГЕРБ) пред депутатите - "има повече предимства".

По сегашния закон атестация трябва да се провежда на всеки четири години, но министерството предлага "далеч по-облекчена" ежегодна оценка за тяхната работа, "чиято цел е да има едновременно проследяваща и мотивираща и развиваща функция".

С мандатността рискуваме да произведем повече формализъм, посочи Вълчев.

По този въпрос мнението му се сблъска с това на бившия му зам.-министър за висшето образование в първия му мандат (2017 - 2021 г.), а след това и министър на образованието и премиер акад. Николай Денков ("Продължаваме промяната"). Той е основен вносител на законопроект за изменение на същия закон и също обсъждан днес в комисията.

В него той предлага въвеждането на мандатност, като един директор не може да управлява повече от два мандата от по четири години. Той каза, че предложенията на министерството за системата дават възможността тя да бъде "овладяна" политически в рамките на една година.

Определи като "изключително притеснителни" предложенията за премахване на статута на държавни служители на началниците на регионалните управления на образованието и за промяна на начина, по който се подхожда към статута на учителите.

По думите му един от начините този риск да се избегне е мандатността.

Денков обърна внимание и че "комисиите за конкурсите за директори в момента са доминирани от регионалните управления на образованието и общината" и предложи премахване на "това мнозинство, което много лесно може да насочи конкурса в дадена посока". Сега членовете на комисиите дават оценки, но няма гласуване, а въз основа на оценките се извършва класиране на кандидатите. Няма изискване съставът на комисиите да бъде четен или нечетен.

Провокиран, Вълчев взе думата, за да каже, че мандатността на директорите "също може да бъде механизъм за политизация, и то да увеличава политизацията". Според него който и подход да бъде предпочетен, трябва да бъде адресиран по-сериозният проблем - за отговорността.

Срещу мандатността, очаквано, застанаха и представителите на директорите, в лицето на Диян Стаматов, председател на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България и директор на 119-о училище, бивш зам.-министър на образованието.

Въвеждането на задължително-избираем предмет "Добродетели и религии" беше втората точка на "сблъсък" между участници в дискусията. Този път в него се включиха много повече участници в нея - от неправителствени организации, през митрополити, до учени.

В изложението си министър Вълчев защити предложението с думите, че предметът цели ценностно формиране на личността и че има нужда от усилване на възпитателната функция на училището. Нещо, което - отбеляза той - фигурира и в другите два законопроекта за изменение на училищния закон (освен този на Денков има и проект с основен вносител Елисавета Белобрадова от "Демократична България").

Предмет "Религия" има от 1997 г., напомни Вълчев и увери, че учениците ще имат възможността за избор между три програми (православие, ислям и добродетели - етика) и "нито едно дете, което не желае да учи религия - то или родителите му, няма да бъде задължено" да учи религия.

Предложението на образователното министерство в българския закон стъпва на добрите практики в европейските страни, посочи още Вълчев.

Подкрепа за проекта изразиха както от Светия Синод на Българската православна църква, така и представители на неправителствена организация, включваща и представители на протестантската общност в България.

Синодът апелира за въвеждане на православно обучение в училищата с аргумента, че "огромното мнозинство от българското общество изповядва като свое вероизповедание източното православие и има правото неговите деца да получат компетентни, задълбочени, цялостни и систематично подредени знания за своята религия".

То, според становището на митрополитите, би имало и важна роля за формирането на ценности, например "любовта към всички човеци, грижата за човешкия живот, грижата за останалите хора, грижата за природата като Божие творение, мирът, жертвоготовността, състраданието, съпричастността, животът в общност, свободата и зачитането на свободната воля, човешката личност, честността, правдолюбието".

Целта на въвеждането на предмета "Православие" не е формирането на религиозно съзнание, подчертаха от Светия синод, а е преподаването на знания, "които позволяват осъществяване на компетентен и просветен избор, както и систематичното запознаване в достъпна и интересна форма с традицията, в която живеем вече повече от 1000 години, която беше прекъсната в периода на държавния атеизъм".

Според акад. Денков и законопроекта му обаче мястото на религията е сред идеологиите и идеите и тя трябва да бъде сложена там, където ѝ е мястото.

Това провокира изказване, което на свой ред доведе до още и още реплики. Валентин Велчев от православно радио "Зорана" обвини ПП-ДБ, че се опитват да наложат в образованието атеизъм, "а това беше ценност за комунистическата партия". Той заяви, че еволюционната теория на Чарлз Дарвин, на която се базира и преподаването по природни науки в училище, "не е потвърдена от емпирични доказателства, а се приема чрез научен консенсус, както са били приети и учения във физиката, които са били отхвърлени". Той нарече теорията на еволюцията "пропаганда".

Срещу въвеждането на предмета възрази и представляващата ученическа организация Ирина Манева. По думите ѝ въвеждането на такова обучение щяло да всее разделение сред учениците. Твърдение, което провокира Вълчев да я попита някога била ли е в такова училище и ставала ли е свидетел на подобно нещо, вземайки пример от училища с обучение по религии, в които не е установил това, напротив. Манева отвърна, че имало проблем преди години в Националната гимназия по полиграфия и фотография. Така ѝ казали ученици от училището.

На твърдението опонира учителка с повече от 20-годишен стаж от област Пазарджик. "Десетилетия децата в областта имат право на избор не само във факултативни, но и в избираеми учебни часове изучават двата вида религии. Заедно празнуват и християнски, и ислямски празници", каза учителката, представена като г-жа Цанкова и заяви, че категорично се противопоставя на твърдението, че изучаването на религии води до разделение.

Впоследствие реагира и директорката на гимназията по полиграфия инж. Цветанка Апостолова, която не присъстваше на заседанието, но е изпратила коментар на Красимир Вълчев. "Явно госпожа Апостолова ни е следила и казва, че 25 години в училището се изучава религия и не е имало проблем с разделение, тормоз. Напротив - има много добри резултати", цитира съобщението ѝ министърът.

Забраната за телефоните в час - предвидена в законопроекта на правителството - също провокира остра реакция от представители на ученически организации, които я определиха като невъзможна за изпълнение.

Учители и директори обаче се съгласиха, че тя е абсолютно необходима и някои дори признаха, че в момента учителите се чувстват не само безпомощни пред задачата да овладеят класовете и да наложат дисциплина, "чувстват се уплашени и резултатите са плачевни", по думите на директор.

След изказване на ученичка депутатът от "Възраждане" Цончо Ганев се усъмни дали тя може да представлява учениците, след като самата тя е, макар и ученичка, е пълнолетна, а огромното мнозинство от тях - не. Попита и по инициатива на ПП-ДБ ли учениците са съставили позицията си - нещо, което тя отрече.

Репликите му към Виктория Боева, зам.-председател на Национален ученически парламент, която се представи като представляваща "стотици хиляди ученици в България", наложиха намесата на председателя на комисията Андрей Чорбанов, който отбеляза, че по закон няма как гражданска организация да бъде съставена от непълнолетни граждани, но помоли колегите си да не задават въпроси от такъв характер, за да не бъде отклонявана дискусията. Той все пак отбеляза, че ако властта се допитва винаги до учениците за учебните програми, това може да доведе до отпадането на две трети от учебните предмети от програмата им.

Включи се и Николай Денков, който защити правото на учениците да се изказват и да бъдат чути и отрече политическа намеса в работата на организацията им.

Статутът на математическите гимназии също предизвика спорове в залата. Законопроектът на правителството предвижда те да получат статут на специализирани училища и приетите в тях след 4-ти клас ученици да имат правото да продължават обучението си там без изпити след 7-и.

На възраженията срещу това, предполагащо ограничаване на местата за прием след 7-и клас за останалите ученици, при което "половината математически таланти остават извън математическите гимназии", министър Вълчев отговори, че се предвижда възможността и останалите училища да създават паралелки с изучаване на математика.

Сред останалите промени в закона, оказали се не толкова дискусионни, е повтаряне на класовете от началния курс, ако детето не владее български език, с цел да го научи, за да не отпадне окончателно в по-горните класове, защото не може да навакса с материала. Друго изменение предвижда допълнителни, но по-леки от сегашните наказания за учениците, които да дадат повече инструменти за реакция от страна на учителите при овладяването на дисциплината. Включването на изкуствения интелект в училище също е сред мерките, предложени като изменение в закона чрез проекта с основен вносител Николай Денков. Проектът на правителството включва още обособяването на още един профил в училищата - класически, в който да попадне обучението в Националната гимназия за древни езици и култури. Чрез него се облекчава и процедурата по одобряване на учебници.

Обсъждането на законопроекта за изменение на Закона за предучилищното и училищното образование ще продължи през септември, след лятната ваканция на депутатите. Тази вечер те не приеха трите законопроекта на първо четене с намерението да бъде създадена работна група, която да има достатъчно време, за да детайлизира всички промени.