Успеваемостта е измерена в проценти, като за някои от задачите със свободен отговор тя е представена в различни варианти в зависимост от степента на изпълнение и интерпретацията на отделните компоненти. Успеваемостта не може да бъде измервана и тълкувана самостоятелно чрез количествени показатели, без да бъде съпроводена от съдържателен анализ и експертна интерпретация, обясняват от института, който ще публикува задълбочен анализ на резултатите.

На двата изпита се явиха близо 56 хил. седмокласници. Средният им резултат по български език беше 55.91 точки, а по математика - 42.74 от максимални 100.

Изпитът съдържа 25 задачи. От тях 18 са със структуриран отговор с четири възможности за отговор, от които един е правилен, 6 задачи с кратък свободен отговор и една задача - с разширен. Последната е за преразказване на текст.

Част от него гласи: "Използването на телефони по време на учебен час не е разрешено и в България съгласно Закона за предучилищното и училищното образование, но обществото ни няма единна позиция по проблема. Част от хората изразяват мнението, че ползването на устройствата е въпрос на личен избор или че децата в училище трябва да имат възможност за връзка със семействата си. За други употребата на мобилни телефони е абсолютно недопустима. Децата трябва да общуват с връстниците си, а не да се взират в екрана, като се откъсват от реалността. Според споменатия закон всяко училище у нас има правото да въведе и допълнителни ограничения в своя правилник."

Задача 15 също е затруднила много ученици. С нея са се справили 39% от тях. Тя изисква преобразуване на изречение в обособена част. Дадено е следното изречение: "Децата трябва да общуват с връстниците си, а не да се взират в екрана, като се откъсват от реалността." Учениците е трябвало да преобразуват "като се откъсват от реалността" в "откъсвайки се от реалността".

Определянето на това какво е съставно сказуемо също се е оказало препятствие за мнозина. В задача 13 в листа за отговори учениците трябваше да запишат употребеното съставно сказуемо в изречението: "Синът ѝ е спокоен, общува повече с приятелите си и играе навън с тях". Верният отговор е "е спокоен". Справили са се 41%.

Най-лесна се е оказала задача 11, която е свързана със същото изречение. Правилните отговори са 87%. От учениците се очакваше да посочат с кое словосъчетание може да се заменят думите "приятелите си", без да се промени смисълът на изречението. Дадени са 4 възможности за отговор - техните приятели, приятелите им, своите приятели, твоите приятели.

Тази година седмокласниците трябваше да напишат теза по цитат от разказа "Серафим" на Йордан Йовков, като разяснят какво е внушението на думите на Серафим: "Какво съм направил! Никому нищо не съм направил...". По тази задача са работили само половината седмокласници, като 23% от тях са получили поне половината от максималните 6 точки, се разбира от предоставените данни.

По време на втората част от изпита седмокласниците преразказваха "Урок по японски" на Виктория Бешлийска от името на неутрален разказвач. По задачата са работили 88% от учениците, като 60% от тях имат поне половината от максималните 35 точки.

Националното външно оценяване по математика включва 20 задачи с избираем отговор и 3 задачи със свободен отговор, които са с по-висока степен на трудност.

Най-висока е успеваемостта на седмата задача - 82%. Условието гласи: "В тест по математика всяка задача има по четири възможни отговора, от които само един е правилен. Ученик избира по случаен начин един от отговорите на първата задача. Каква е вероятността той да е избрал правилния отговор?". Дадени са 4 възможности за отговор - 3/4, 2/3, 1/3, 1/4.

Десетата задача е затруднила най-много учениците. С нея са се справили 38% от тях.

Последните три задачи изискват пълните решения с необходимите обосновки и чертежи. Върху задача 21 са работили вярно 60% от учениците, като 21% от тях са получили поне половината от точките. По-малко ученици са решавали задача 22 (46%), а 22% от тях имат поне 50% от максималните точки. Върху последната задача 23 вярно са работили 51% от учениците, но едва 5% от тях са получили поне половината точки.

В отговора си до "Дневник" директорът на Института по образование и бивш просветен министър проф. Галин Цоков уверява, че институтът изготвя задълбочен съдържателен анализ на резултатите от националните оценявания от 2025 г. "Целта на анализа е да представи постиженията на учениците не само количествено, но и в светлината на образователните цели, типовете компетентности и структурата на задачите", пише проф. Цоков. Допълва, че анализът ще бъде представен публично пред експертната и педагогическата общност.