Има ли руска пропаганда в училище: Всеки шести ученик в България учи езика на Путин
Две предупреждения с цел ограничаване влиянието на руската пропаганда в българското училище отправи министърът на образованието през последните два месеца от изтеклата учебна 2024/2025 година. През май Красимир Вълчев препоръча въздържане от участия на ученици и учители в събития на Руския културно-информационен център, а през юли - и от мероприятия с руски официални представители и/или санкционирани заради руската агресия срещу Украйна. И двете препоръки бяха отправени след сигнали за случили се подобни участия и за финансирани от руската страна инициативи.
Също в разгара на лятото президентът на Руската федерация Владимир Путин нареди експанзия на руския език по света с оглед "геополитически интереси", а представляващата го в България Елеонора Митрофанова се похвали, че 106 675 ученици в български училища изучават езика им. Каква е реалната картина в училище провери "Дневник" чрез запитвания до Министерството на образованието и науката (МОН). Попита и Руския център финансират ли руската държава, църква, фондации програми за изучаване на руски и за популяризиране на руската култура в българските училища и осигуряват ли учители.
Макар последните да отговарят с мълчание на зададените от "Дневник" на 21 юли въпроси, МОН предостави информация, която хвърля светлина върху цялостната картина.
Учениците
Оказа се, че разминаването между цитирания от Митрофанова брой и оповестения от МОН е малко. "Общият брой на учениците от І до ХІІ клас, които учат руски език, (независимо от начина на изучаване) през настоящата учебна 2024-2025 г. е 106 589 - отговори МОН и обърна внимание, че за 10-годишен период е налице намаляване с над 20 хил. ученици. - През учебната 2014/2015 година техният брой е бил 127 258."
Какво означава 106 хил. ученици да изучават руски в училище? Съпоставка с общия им брой от първи до дванадесети клас включително (713 498 през 2024/2025 г. по данни на Националния статистически институт) води до извода, че всеки шести ученик в българско училище изучава руски език.
По-голямата част от тях изучават руски като втори чужд език, уточнява министерството. В рамковия учебен план е включено изучаване на втори чужд език от 9-и клас. Видимо е (виж таблицата най-долу в текста), че след 8. клас броят и делът им нарастват неколкократно. В осми клас руски език се учи от един от 20 ученици, а в девети - от всеки трети.
Учителите
С намаляването на изучаващите руски намалява и броя на преподаващите го в клас, показват данните за последните пет години, предоставени от МОН. Това е валидно както за общия им брой, така и за назначените на щат по предмета руски език.
"Дневник" попита и какъв е финансовият ресурс, който българската държава отделя за преподаване на руски език в българските училища. Отговорът на просветното министерство не дава яснота за параметрите в числа, а изяснява процедурата:
"Заплатите на педагогическите специалисти са регламентирани в Наредба №4 за нормиране и заплащане на труда. Определени са минимални размери на основните месечни възнаграждения на заетите в системата за отделните длъжности - учител, старши учител, гл. учител и др. Конкретните размери, се договарят от директора, съобразно колективен трудов договор и/или вътрешните правила на база на определените годишни средства за заплати в рамките на утвърдения бюджет на институцията и се определят в индивидуалния трудов договор".
Защо се учи руски
Защо в българското училище се учи руски - защото съответните ученици и родителите им искат така или защото преподавателите по останалите чужди езици не достигат и де факто изборът на семействата е предпоставен?
Пропаганда или възхвала на руската култура и обучение по език: какво се случва в училище
В търсене на отговор "Дневник" постави този въпрос пред образователното министерство, а оттам напомниха какво е принципното положение:
"Всяка година МОН утвърждава държавен план прием в 8-и клас, чрез който училищата в страната предлагат паралелки, които дават възможност за изучаването на чужд език в различна интензивност. При подреждането на желанията си за гимназия бъдещите осмокласници могат да подредят паралелките, както съобразно желаната професия или профилиращ предмет, така и съобразно чуждия език, който предлага съответното училище и паралелка. Учениците имат възможност да посочват паралелки от различни училища с оглед своите предпочитания, както и да кандидатстват и в училища в други населени места".
Отговорът на министерството съдържа и разпределение на учениците, изучаващи руски, по класове.
Има и трета хипотеза, разкрива отговор от министър Вълчев до депутата Елисавета Белобрадова ("Продължаваме промяната - Демократична България"). На 8 юли тя попита защо в две от трите паралелки с прием след 4-и клас в бургаската Природоматематическа гимназия "Акад. Никола Обрешков" задължителният първи чужд език е руски. "Засиленото изучаване на руски език в това училище не е в резултат от желанието на родителите. Значителна част от новоприетите ученици в 5-и клас изявяват желание да бъдат приети в единствената паралелка с изучаване на английски език", пише тя.
От министерството поставили въпроса пред училището и директорът му обяснила, че има "дългогодишна традиция" в изучаването на руски, че учениците постигат високи резултати в езикови състезания и олимпиади, а също и нещо, което не е характерно за повечето области в България. Само през 2023 г. в Бургас са се заселили близо 9 хил. души, пристигнали в страната ни от Руската федерация или Украйна.
"Изучаването на руски език в този контекст допринася за по-успешната социализация и интеграция на деца от тези семейства и създава възможности за междукултурен диалог и толерантност", пише директорът Милена Андонова.
Има ли пропаганда
"Обучението по руски език в държавните и общински училища в България се провежда съгласно действащата нормативна уредба - по утвърдени от Министерството на образованието и науката (МОН) учебни програми и одобрени учебници, при стриктно спазване на принципите на политическа, идеологическа и религиозна неутралност", уверяват от МОН в отговора си до "Дневник".
Вълчев маха конкурс от образователния календар заради съмнение за руска пропаганда
Допълват и че "в резултат на извършена проверка чрез регионалните управления на образованието, няма установени данни за директно финансиране от Руската федерация, Руската православна църква или Руския културен институт, насочено към организиране на обучение по руски език в българските училища.
Не се предоставят държавни или общински средства за програми, разработени или подкрепени от чужди държави или организации".
Повод за дебат по темата за евентуална руска пропаганда в българското училище даде създаването на така наречени "руски кътове" в училища. По този въпрос от МОН разясняват:
"До 2022 г. (годината, в която Русия нападна Украйна - бел. а.) в 5 училища са били създадени т.нар. "Руски кътове", за които са били дарени книги, образователни материали и материали за оформление на учебни пространства от Руския културен център.
Що се отнася до дейността на Руския културен център в София, посланик Митрофанова твърди, че курсовете му по руски език посещават 626 души. "Една трета от учащите са деца на възраст от 5 до 16 години. Най-популярна е програмата "Руски език за ежедневно общуване".
Как се възприема Русия
Макар нападнала Украйна, извършваща удари, поразяващи и цивилното ѝ население, обявила България за неприятелска държава и още, и още, за 74% от българите Русия е "традиционна славянска братска нация", едва 30% я възприемат като заплаха за сигурността на България, според 36% тя е стратегически партньор на България. Това показа проучване на GLOBSEC от юни 2025 г., осъществено у нас от "Алфа Рисърч".
Същият този "стратегически партньор" заплаши страната ни с "адекватен отговор", след като българското Народно събрание обяви Руската федерация за държава, подкрепяща тероризма, и включи двама български премиери и двама министри на отбраната в "черен списък", понеже със свои изказвания представлявали "най-крайните примери за изказвания с ненавист".
За да няма объркване, Москва посочи и "проводници на здравия разум" в България - партия "Възраждане", Българските социалисти, "Алтернатива за българско възраждане".
Представители на същата партия "Възраждане" взеха дейно участие в скандал, стигнал почти до бой в пленарната зала на българския парламент, когато там бе повдигната темата влиянието на държавата агресор в българското училище.