Все повече ромски ученици се явяват на матурите и минават прага на тройката

Увеличава се броят на учениците от уязвими групи, които се явяват на държавните зрелостни изпити, и все повече от тях успяват да минат прага на тройката по български език и литература, показват данни от анализ на Център "Амалипе".
През 2010 г. беше създадена мрежата "Всеки ученик ще бъде отличник" и чрез нея ромската организация работи със 79 училища, в които преобладават ученици от уязвими групи. Една от целите ѝ е повишаване на резултатите на матурите.
Увеличеният брой на явяващите се означава не само по-силна мотивация за завършване на средното образование с диплома, която дава право на продължаване на образованието в университет, а и че училищните директори не ги обезкуражават да се явят заради притеснението, че може да има слаби оценки и това да доведе до общ среден нисък резултат на випуска, коментират от "Амалипе". |

Деян Колев, "Амалипе": Повтарянето на първи клас не е панацея
Оттам дават пример с Професионалната гимназия по текстил и кожени изделия в София, където преди 10 години години нито един ученик не се е явил на матура, а сега не само има такива, а има и постигнали отлични резултати. Един от учениците ѝ е получил Много добър (4.55) на държавния зрелостен изпит по български език и литература и Отличен (5.88) на професионалния си изпит.
Резултати
След срива в успеха от изпитите на ромските ученици по време на пандемията от коронавирус е налице постепенно нормализиране, отбелязват от "Амалипе". Средният резултат на училищата в мрежата е 3.05, а средният по български сред издържалите изпита е 3.75. Той е 4.61 от държавния изпит за придобиване на професионална квалификация.
Чувствително е намалял делът на слабите оценки. Средният процент на двойките на матурата по български за периода 2018 - 2024 г. е 32, а сред завършилите предходни години - 80.85%.
Увеличава се и процентът на завършилите основно образование, които продължават да учат в средния курс. През 2010 г. те са 39%, а през 2023/2024 г. - 98.34%.
От преминалите матурите дванадесетокласници 23.85% са кандидатствали в университет в края на 2024/2025 г.

Кабинетът определи 14-те неправителствени организации в Съвета за развитие на гражданското общество
За да помогнат на учениците да се справят с държавния зрелостен изпит по български език и литература, от "Амалипе" организират онлайн курс за подготовка с учител по български, който разяснява, дава допълнителни задачи и примери и им изпраща допълнителна литература. Организацията търси такъв специалист и с майчин турски или ромски език, който да наблегне на основните проблеми с усвояването на българския от ромските и турските ученици.
Трудности
Въпреки напредъка все още има трудности, с които българската образователна система трябва да се справи, се казва в анализа. Сред тях са:
- Необходимостта в някои региони и общности учениците да се включват от възможно най-ранна възраст на пазара на труда, за да подпомагат семействата си, като това е за сметка на образованието.
- Обезценяването на дипломата за средно образование, което намалява мотивацията за явяване на матура по български. В момента тя се свързва основно с възможността за продължаване образованието във висше учебно заведение.
- От държавни институции, изпълняващи проекти за млади хора, които нито учат, нито работят, убеждават училищата да отпишат учениците, които са навършили 18 г., за да могат да ги включат в програмите си и така да изпълнят заложените им индикатори, твърди "Амалипе".
- Учебниците по специалните и професионалните предмети се заплащат от учениците, а много често те са скъпи, остарели и неналични.
- За някои от учениците от уязвими групи необходимостта от транспорт до училище е бариера.
- Все още в образованието, особено в професионалното, е налице сегрегация. По данни от изследване на "Амалипе" и МОН през 2020 г. в градовете функционират 150 професионални гимназии с концентрация на уязвими групи, от които 77 могат да бъдат категоризирани като сегрегирани, а 78 - в процес на сегрегация или под заплаха от такава.