Под "новия регистър" се има предвид влязлото наскоро изискване към МВР да създаде и поддържа Национална информационна система за превенция и защита от педофилия, която включва и Национален регистър за случаите на педофилия. В него обаче фигурират имената само на осъдените, а не и на хората, срещу които се водят дела, но няма присъда. Не всеки, също така, има достъп до данните, а само хора, които работят с деца при назначаване на нов служител на работа, и то след съответното заявление до Министерството на вътрешните работи.

Какво още разясняват от МОН за "Дневник"?

По закон хора, които са осъждани за сексуални посегателства срещу деца, нямат право да работят на позиции, свързани с грижа и непосредствена работа с деца, дори и ако вече са изтърпели наказанието си или са реабилитирани, пишат от министерството. В случай, че се установи нарушение работодателят уведомява Държавната агенция за закрила на детето и Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП).

Заедно с това в системата на образованието е въведен Механизъм за противодействие на тормоза и насилието между децата и учениците. В него е обособена рубрика за сексуалния тормоз. Тя съдържа описание в какво се изразява той, как да се разпознава и какво се прави в случаи на установяването му.

Тези действия - разяснява министерството - включват например при съмнение или сигнал за сексуално насилие да се осигури безопасност на детето, да не се обвинява и да не се задават насочващи въпроси, детето да се изслуша спокойно и да се окаже подкрепа. Необходимо е незабавно да се докладва на директора на училището, регионалното управление на образованието, отдел "Закрила на детето" и на органите на МВР в случай, че има непосредствен риск или престъпление.

Преди началото на всяка учебна година учителите трябва да се запознаят с документите в системата, включително и с посочения Механизъм, за да ги прилагат в работата си. За тях са създадени възможности да се обучават в рамките на ежегодните си квалификации по теми, свързани с насилието и тормоза, уточняват от МОН.

Всяка година педагогическите специалисти са обучавани за трафика на хора и домашното насилие и в рамките на тази подготовка ги учат да разпознават признаци на такова насилие, като промяна в поведението на детето - изолация, агресивност, страх от определени възрастни; необясними подаръци или пари от някого; сексуализирано поведение, нехарактерно за възрастта.

Заедно с това децата и учениците в училище ежегодно се информират за възможни заплахи, както и към кого могат да се обърнат при такива. МОН е популяризирало и телефона на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) за деца 116 111, който е безплатен и работи 24 часа, 7 дни в седмицата, допълват от министерството.

Те са с 5,9% повече в сравнение с учебната 2023/2024 година, информира МОН и уверява, че всички те са придобили умения за работа с различните видове насилие, в т.ч. и сексуалното, и продължават да повишават компетентностите си в различни квалификационни формати.

Темата за превенция на насилието и сексуалния тормоз е включена в различни учебни предмети - гражданско образование, биология и здравно образование, се казва още в отговора на МОН до "Дневник".

За първи път тази година е разработена изцяло нова национална програма за безопасно използване на интернет и киберсигурност, която е с бюджет от над 1,2 млн. лева.

Тя ще обхване както ученици, така и училищни екипи. Предвидени са обучения, включително интерактивни симулации, игри и ситуации относно рисковете и опасностите в интернет пространството. Обученията за учителите ще са свързани с подобряване на уменията им за предоставяне на социално-емоционална подкрепа. Психолозите от Националната мобилна група също са обучени да помагат при случаи на тормоз срещу деца", посочват от министерството.

Дадени са насоки към училищата и родителите за наблюдение и реакция при съмнителни публикации или съдържание със сексуален характер, пишат от МОН. Организират се обучения или родителски срещи, в които се обръща внимание на родителите как да контролират използването на устройства и приложения, включително разпространяване на видео и снимков материал. Провеждат се беседи с ученици за опасности като фишинг атаки и споделяне на лични данни.

Планира се и модул в "Дигиталната раница" с информация за защита от онлайн престъпления, насочен към ученици, учители и родители. Наред със забраната за използване на телефони от учениците в училище - която се предлага с поправка в закон и се очаква да влезе в сила през ноември - се залага на развиването на социално-емоционални умения у учениците - критично мислене, емпатия, умения за безопасно общуване онлайн, пишат от МОН.

В началото на учебната 2025/2026 година предстоят работно съвещание с началниците на регионалните управления на образованието (РУО) и съвещания с експертите от тях. На тях темата отново ще бъде обсъдена и ще се обърне внимание на директорите и учителите за разписаните вече мерки и насоки, уверяват от министерството на образованието. Оттам допускат и че при необходимост могат да бъдат актуализирани правилниците за вътрешния ред на училищата с допълнителни процедури за реакции при сигнал за сексуално насилие, а също - да се провеждат периодично кампании за безопасно поведение онлайн и офлайн, да се информират родителите на родителски срещи и в други формати относно опасностите в интернет.