Нов стандарт ще мери качеството в училище и според оценките, и според чистотата в тоалетните

Качеството на въздуха в класните стаи, чистотата на тоалетните и процентът на коридорите със зеленина ще станат индикатори, по които ще може да бъде оценявано качеството на едно училище. Наред с тях оценката ще може да включва и строго образователни индикатори, като процента на явилите се ученици на национални външни оценявания и матури, както и на постигналите резултати над средните за страната.
Тези и още десетки индикатори за оценка са включени в проект на наредба на образователния министър Красимир Вълчев, с която в България ще бъде въведен държавен образователен стандарт за управление на качеството в училищата и в детските градини от учебната 2026/2027 година.
Предвижда се оценката да се извършва на две нива: самооценка от образователните институции и външни инспекции.
Училищата и детските градини няма да бъдат длъжни да включат всички критерии от наредбата в самооценката си. Те ще имат правото да създадат собствена рамка, като подберат най-подходящите според техния "контекст, предизвикателства и силни страни" критерии и индикатори.
Училищата
Те ще могат да направят избора си измежду десетки посочени в проекта и обединени в три основни групи:
- образователен процес;
- управление на училището;
- институционална среда.
В първата е критерият "Очаквани образователни резултати и цели", а сред индикаторите му е процентът на учителите, преминали обучение за разбиране на образователните стандарти. Друг критерий - "Компетентностен подход" - включва процента на учениците, участвали в социални, граждански и STEM инициативи и броя на реализираните проекти, свързани с предприемачество, а също - процента на учениците, които демонстрират умения за критично мислене и самооценка. В тази група е и "Ефективност на взаимодействието с учениците", индикатори за който са активността на учениците при обучение от разстояние и напредъкът в уменията за работа в екип.
Предвижда се сред учениците и родителите да бъдат провеждани анкети, които да показват каква е удовлетвореността им от методите на оценяване. Ще се проследява и какъв е процентът на учениците, показали подобрение в академичните си резултати спрямо минали периоди и това също ще бъде възможен критерий за самооценка.

Рискът от педофилия: как държавата пази децата в училище
Що се отнася до повишаването на резултатите на учениците, за "видим резултат" на училището ще може да се говори, ако резултатите на учениците му от външните оценявания и зрелостни изпити показват повишение с 0,25-0,50 единици. Най-високото ниво, което документът определя като "добри практики", ще означава повишение на резултатите с 0,5-1,00 единици и/или постигане на резултати в границите на оценка "много добър" и "отличен".
При измерването на резултатите се включват и следните количествени индикатори:
- процент на учениците, явили се на национално външно оценяване, държавни зрелостни изпити и държавни изпити за придобиване на професионална квалификация;
- процент на учениците, постигнали резултати над националната средна стойност;
- среден годишен темп на повишение на резултатите от външните оценявания.
- процент на учениците, преминали успешно допълнителни обучителни форми (консултации, менторски програми).
Ще има и качествени индикатори, сред които:
- ниво на участие на ученици в дейности, свързани с проектнобазирано учене, насочени към реално приложение на знания (вкл. STEM и предприемачески инициативи).
- процент на ученици, демонстрирали напредък в критично мислене, самооценка и планиране чрез портфолиа, есе, презентации и други продукти.
- участие на ученици в симулации на външни оценявания с последващ анализ и самооценка (формативно оценяване).
- ниво на ангажираност на учениците, измерено чрез анкети за мотивация, самочувствие и удовлетвореност от подготовката.
- степен на родителско участие в процеса на подготовка - присъствие на информационни срещи, анкети, обратна връзка.
- ниво на прилагане на индивидуални и групови планове за подкрепа на ученици с идентифицирани обучителни трудности.
Критериите за оценка на качеството в училище ще измерват и ангажираността на учениците към училищния живот (например чрез процента на учениците, участващи в училищни и извънкласни дейности).

Депутати казаха "да" за нов предмет по религия в училище и забрана за телефоните в час
Училищните комисии за качеството ще могат да посочат като критерий и участието на учениците в конкурси, състезания и олимпиади (напр. чрез изчисляване на процента им; на процента учители, които подготвят деца за конкурси, състезания и олимпиади и др.)
Втората голяма област - "Училищно управление" - ще показва дали нуждите на училищната общност (ученици, учители и родители) са адресирани (на база допитвания). Индикатор тук например е процентът на участващите в процеса на вземане на стратегически решения учители, ученици и родители.
Критерият "Включване и развитие на местната общност в учебния процес" ще показва какъв е броят на новосъздадените партньорства с местни организации (бизнеси, неправителствени организации и др.); процентът на учениците, които участват в проекти или дейности с местната общност; броят съвместни инициативи и проекти, организирани между училището и местната общност; броят на външните лектори от местната общност, включени в учебния процес.
Удовлетвореността на родителите ще се оценява на база процента на посещаващите родителски срещи или училищни събития, процента преместени ученици в други училища и ръста на записаните нови ученици.
Тази на учителите ще се преценява по процента на млади учители (с опит до 5 г.), които остават в училището за период от поне 3 г. и средната възраст на учителския състав и промяната ѝ спрямо предходни години.
От училищата ще се очаква да проучват какъв е процентът на удовлетворените учители от качеството и съдържанието на провежданите квалификации, както и на тези, които биха участвали в бъдещи квалификации. Те ще проверяват и колко процента от учителите въвеждат конкретни подобрения в учебния процес, а също - колко от тях участват в национални и международни проекти, в резултат от които прилагат иновативни практики.
Институционална среда
Тук първият от посочените критерии е "Превенция на дискриминация и агресия", който включва:
- измерване на процента на учениците, които имат доверие в училищния персонал за справяне с проблеми, свързани с агресия и дискриминация;
- процента на информираните за наличните механизми за докладване на случаи на агресия и дискриминация;
- процента на учениците, които могат да посочат поне един инструмент за справяне с агресия и тормоз;
- броя на регистрираните и разрешени случаи на агресия и дискриминация за определен период.
Процентно намаление или увеличение на случаите на агресия и дискриминация в сравнение с предишни периоди също ще оказва влияние на оценката.
Вторият критерий от групата се отнася до обхващането на всички ученици в училищна възраст и ще се измерва на база процента на учениците, завършващи успешно съответната степен и етап и подължаващи в следващ, както и от динамиката на отсъствията (извинени и неизвинени) на учениците в риск.
"Съвременна материалнотехническа база и достъпна среда" е друг критерий, индикатори за който са:
- процентът от сградите и помещенията, които са достъпни за хора в неравностойно положение;
- процентът от класните стаи и коридорите с вътрешно озеленяване и декорации;
- процентът на учители и ученици, които използват класни стаи на открито;
- процентът на учители и ученици, удовлетворени от чистотата и поддръжката на санитарните възли;
- процентът на учители и ученици, удовлетворени от наличието и състоянието на зоните за почивка, игра и рекреация.
Последният критерий в тази област е "Зелени технологии и устойчиво развитие" и включва:
- годишния разход на електроенергия и топлинна енергия.
- процента на използване на възобновяеми източници на енергия.
- обема на отпадъците и процента рециклирани материали.
- параметрите на микроклимата в сградата (температура, вентилация, качество на въздуха).
Детските градини
Акцентът в детските градини пада върху индивидуалното развитие на всяко дете, приобщаващата и сигурна среда, играта като основен метод на учене и квалификацията на педагогическите специалисти.
Една от основните области тук е достъпността на градините, като за "редовна" ще се приема посещаемост над 67%.
Важен критерий за самооценката ще е делът на обучения персонал за работа в мултикултурна среда, а също осигуряването на благоприятни условия на труд за него.
В област "Образователно съдържание" акцентът е върху ученето чрез игра, адаптирана към индивидуалните нужди и интереси на детето.
Сред критериите за самооценка на детските градини ще е и публичната отчетност на дейността и прозрачността пред родителите и общността.
Обръща се внимание и на финансирането, като тук в самооценката си от детските градини ще се очаква да посочат как се осигуряват и управляват допълнителни средства за деца от уязвими групи и има ли достатъчно средства за подкрепа на нуждаещите се.
Ръководствата им ще трябва да отговорят и има ли гъвкави и прозрачни процедури за бюджетен контрол.