Съпротивата срещу въвеждането на задължителноизбираем предмет "Добродетели и религии" в училищата се увеличава. Видно от писма до парламентарната Комисия по правата на човека и вероизповеданията, такава оказват и църкви. Отрицателно становище до председателя ѝ Красимир Събев (депутат от ГЕРБ-СДС) изрази през изтичащата седмица и националният омбудсман Велислава Делчева. На заседанието ѝ на 11 септември дойде и принципна подкрепа с искане за включването и на юдаизма от Централния израилтянски духовен съвет.

Дебатът по темата тече в контекста на дискусията по редица промени, предложени от правителството, респективно - от Министерството на образованието и науката (МОН), в основния училищен закон. Предстои те да бъдат обсъдени и гласувани в пленарната зала на Народното събрание, а преди това - разгледани детайлно от съответните парламентарни комисии на две четения. Първото мина в образователната комисия преди лятната ваканция на народните представители, а след нея - и в тази по вероизповеданията.

Защо църкви не са съгласни с предложението на МОН за въвеждане на предмет "Добродетели и религии" с възможност децата да избират между това да изучават в клас, без да им бъдат поставяни оценки, "Религии - православие", "Религии - ислям" или "Добродетели/етика"? На този въпрос отговаря "Обединени евангелски църкви" (ОЕЦ) в становище до председателите на парламента (Наталия Киселова) и на комисиите по образование (Андрей Чорбанов) и по вероизповедания (Красимир Събев).

Сдружението обединява 13 регистрирани евангелско-протестантски вероизповедания. То излага аргументите си в пет страници, които започват с деклариране на "категорично несъгласие с така предложения подход", като се опират на Конституцията на Република България.

Той напомня какво означава "конфесионално": "обучение за основните положения религиите на официалнно регистрираните вероизповедания с повече от 10 на сто от самоопределилите се към съответното вероизповедание лица спрямо общия брой на преброените лица при последното преброяване на населението по данни на Националния статистически институт". На тази база заключава, че "предложеният текст дискриминира вероизповеданията с по-малък относителен дял, сред които са всички протестантски деноминации, като ограничава достъпа им до образование по тяхната вяра. Така се създава йерархия на вероизповеданията, основана не на правата и свободите, а на статистическа численост. Това противоречи на чл. 6 от Конституцията - за равенство пред закона".

Напомня и че "православието, католицизмът и протестанството са конфесии на една религия - християнството" и прогнозира какви последствия би имало държавно организирано конфесионално обучение. Така "тя де факто започва да преподава като нормативна религиозна истина доктрините на едно вероизповедание. Това е в противоречие с принципа на невмешателство в делата на религиозните общности и изкривяване на демократичния характер на държавата ни".

Николов определя това като "опасно", защото "държавата не просто нарушава принципи - тя променя своята роля. От гарант на религиозната свобода тя се превръща в посредник на религиозна догма, което би било опасен и ретрограден прецедент за демократичното и плуралистично развитие на обществото ни".

Той поставя въпроса кой ще определя съдържанието на догматичното преподаване - държавата, МОН, Светият синод или ислямски институции и предупреждава, че ако това е държавата, "тя ще се превърне в регулатор на религиозната истина, което е недопустимо и от правна, и от морална гледна точка".

Изразява тревога и за учителите, от които при задължително или масово конфесионално обучение "неминуемо ще се изисква професионална квалификация в конкретна религиозна доктрина (напр. православна)". С други думи, "учителите ще трябва да преподават в рамките на догматични изисквания, дори и да не ги споделят лично. Те няма да могат да използват критични, сравняващи или интердисциплинарни методи, защото това ще противоречи на самата същност на конфесионалното обучение. Всичко това ще има за последица ограничаване на академичната свобода на учителите. В крайна сметка, учителите, които не изповядват съответната вяра, ще бъдат принудени да преподават в съответствие с догматиката ѝ, което е нарушение на свободата на съвестта и професионалната етика".

От свое име и от името на църквите, които представлява, той изразява подкрепа за доброволно религиозно обучение, организирано извън училищата и под контрола на самите вероизповедания. То, според него, трябва да бъде насочено "към културно, етично и историческо разбиране на религиите, както и към формиране на основни общочовешки ценности, а не към въвеждане на догматика".

Обединението предлага отпадане на предложението за конфесионално обучение, организирано от държавата, а ако се приеме въвеждането на предмет по религии, той предлага да се нарича "Религия - християнство" и да:

Принципна подкрепа за въвеждане на предмета в задължителната програма изрази председателят на Централния израилтянски духовен съвет на еврейското вероизповедание в България Максим Делчев пред комисията и отправи искане в него да намери място и юдаизмът.

Делчев обърна внимание, че "наистина има много текстове, особено по отношение на конфесионалното, които трябва да бъдат изчистени", така че да бъде гарантирано представянето на всички религии.

Националният омбудсман, също като обединението на протестантски църкви, изложи писмено аргументи в подкрепа на отрицателно становище за евентуалното въвеждане на задължителноизбираемия предмет. То бе изпратено до Събев на 10 септември и в него Велислава Делчева споделя, че "в институцията на националния омбудсман постъпват жалби в тази връзка, в които притесненията на гражданите са свързани с това как ще се гарантира светският характер на образованието и обучението в училищата, как ще бъдат защитени правата на учениците от различни вероизповедания и на тези, които са атеистично настроени, какво ще включват учебните програми по предмета в различните класове, има ли подготвени преподаватели по този предмет".

Въвеждането на задължителен учебен предмет "Добродетели и религии" без обществен консенсус за обхвата на темите и съдържанието на обучението, както и дали въвеждането му ще бъде за сметка на други предмети или на по-голяма натовареност на учениците и без експертна преценка за балансирано въвеждане на теми за правата на човека и етиката в човешките отношения задълбочава общественото разделение по темата, предупреждава тя.

На още един проблем обърна внимание юристът от "Демократична България" Атанас Славов пред колегите си депутати на 11 септември: България няма акредитирано висше училище, което да може да подготви учителите да преподават ислям.

В отговор на въпроси от "Дневник" по повод статута на Висшия ислямски институт от пресцентъра на образователното министерство потвърдиха:

Регистърът съдържа информация за всички висши училища, включваща данни относно техните основни звена, филиали и откритите от тях професионални направления и специалности, както и информация за оценките и срока на валидност на процедурите за акредитация.

На този етап няма подадено заявление в Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) за разкриване на процедура за оценяване на проект за откриване на ВИИ по реда на Закона за висшето образование."

При неуредения статут на ислямския институт, който съществува и обучава от десетилетия в България, възниква въпросът за подготовката на учителите, които ще преподават ислям. Как решаваме този въпрос, попита юристът, но не получи отговор по същество от представителите на МОН на заседанието.

Те просто посочиха, че предметът щял да се въвежда поетапно, от началния курс на обучение в училищата, съответно - от началните учители.

В края на продължилото около час и половина заседание депутатите приеха правителствения законопроект на първо четене.