Столичната община се готви да отмени използването на карти за градския транспорт за една и за две линии (както и още ред други забрани, свързани с възможностите на хората да избират с какъв превозен документ да пътуват). Остава само картата от 50 лв. за цялата градска мрежа.

Официалните изявления са, че цената на билета не се вдига. Формално това е така, но подобно твърдение е твърде лицемерно, защото реално месечният бюджет на хората, които ползват карти за една или за две линии, ще бъде много сериозно засегнат.

Ето какво показва моята проста сметка. Цената на картата за една линия сега е 23 лв. Ако човек не ползва друго превозно средство, очевидно няма интерес да плаща повече от два пъти за карта за цялата градска мрежа. Но ако реши да пътува с билети – от и до работното си място (както е обичайният маршрут с карта за една линия) за 20 работни дни по 2 билета на ден ще трябва да купи 40 билета за месец в най-добрия случай (защото работните дни понякога са повече от 20, а някои ходят на работа и в почивните дни).

Как се съотнасят 40 билета, дори и на цена по 80 ст., към сегашните 23 лв.? А ако ползващите карта за една линия в семейството са двама? Оставям настрана удобството на картата, което ти спестява търсенето на билети, дава ти възможност да се движиш и в почивните дни, както и да слизаш и се качваш многократно по маршрута си.

Общинарите обясниха, че се предвиждал семеен пакет с намаление, което означавало, че ако си купиш карта от 50 лв. за цялата мрежа, ученическата карта на детето ти ще ти струва 10 вместо сегашните 20 лв. и ще плащаш 60, вместо досегашните 70 лв.

За хората, които имат необходимост и си купуват карти от 50 лв., това е добра възможност, но какъв стимул е за тези, които ползват карта за една линия. Сегашните 23 лв. плюс цената на ученическата карта от 20 лв., пак е по-малко от "стимулиращите" 60.

Липса на избор очаква и тези, които ползват карта само за метрото. Вместо сегашните 23 лева, те ще са длъжни да платят 35 лева за двете линии на метрото. Нищо, че втората линия на метрото още не е готова. Без значение е също, че човек може да иска (да има нужда и средства) да ползва само една линия.

От общината обясниха, че мотивът за решението да се забранят картите за една и две линии е, че хората, които ги ползвали, били много малък процент и че разходите за отпечатването на хартиените документи били повече от приходите. Този аргумент обаче би отпаднал, ако всички карти са на електронен носител.

Силно се съмнявам, че санкциите (в случая вдигането на глобата за нередовен пътник от 10 на 20 лв.) и липсата на възможности за избор ще напълнят хазната. Между впрочем, над 100 контрольори също били изпратили писмо до Столичния транспорт, в което обяснявали от личен опит, че няма да има смисъл от увеличената глоба.

Намеренията на общинарите поставят

Единият е за избора: Защо в 21 век опциите се ограничават вместо да се увеличават? Трябва ли да се припомня, че по света са измислени възможности за почасово таксуване на пътуващите, за пътуване само за една спирка, за пътуване според зонирането на съответното населено място и ред други възможности. За избор.

Вторият въпрос е свързан с аргумента за "малцинството", което ползвало карти за една и две линии. Ако грижата за отделния човек, за "малкия човек", за "малкия брой хора", е характерен белег на цивилизованите общества, ние очевидно сме далеч от тях. Жалкото е, че подобно мислене – "малко сте", в нашата държава съвсем не е изключение. Попитайте инвалидите, хората с редки заболявания и други "маргинали".

А температурата в повечето столични автобуси, трамваи и тролеи от години е все така по-ниска от температурата навън.