Дълго ровене по стелажите, чакане, ако трябва да се търси в хранилището, отупване от праха тук и там, после описване книга по книга за заглавие, автор, срок за връщане, подписи "приел-предал"... Такива са ми спомените, а и днешни срещи с библиотеките в България. Има си своя чар: ако си в света на книгите, друго не ти трябва, а и библиотекарките четат и знаят много и докато ти пишат в читателския картон, можеш да научиш много друга информация. Случайността ме отведе в Библиотеката на Техническия университет в София. Нищо общо с моите спомени от библиотеките на моето студентство. Бъдещите инженери не само се учат на нови технологии, а ги виждат в действие. И ги използват.

Библиотеката е в новата си дреха – нова сграда – от началото на октомври. Все още се вижда, че върви подреждане, но за читателите всичко си тече нормално. Има много удобни места за четене. Ако студентът вдигне поглед от книгата, ще види приятната есенна гледка на английски двор. И за разлика от други библиотеки, където очите се блъсват отново в камари книги.

Влизате с читателската си карта, а може и с международната си студентска карта, която върши работа за пътуване, пазаруване, музеи. Читателският ви картон е вече в компютъра, а описването на книгите и учебниците, които взимате, става с маркирането им като в магазин и добре познатия сигнал "пийуууу". Ако случайно забравите или "забравите" да ви маркират книгата, на излизате ще светне лампа и ще писне аларма.

Използва се RFID-технология. RFID (Radio Frequency Identification) - paдиoчecтoтнaтa идeнтифиĸaция - позволява идентификация на книги, но и на стоки, активи, документи, превозни средства, хора и др. с помощта на радиовълни. Оcнoвнитe пpилoжeния нa paдиoчecтoтнaтa идeнтифиĸaция ca в тpaнcпopта, лoгиcтиĸaта, всякакви видове производства, търговията, мeдицинaта, животновъдството, инвентаризацията във фирми, банки и институции, за управление на архиви, oxpaнa и ĸoнтpoла нa cтoĸи в тъpгoвcĸитe oбeĸти, на експонати в музеи и изложби и мнoгo дpyги. И както виждате, в библиотеки и то в България. Засега само в пет университетски библиотеки – БИЦ към УНИБИТ; Библиотека към Техническия университет в София; ЦБ към УНСС, София; Библиотека на НБУ, София и Библиотека при Американски университет - Благоевград. В Библиотеката на Техническия с РФИД са маркирани вече половината от книгите на свободен достъп. Когато маркирането приключи напълно, студенти ще могат да идват да оставят книгите си в библиотечната количка, без да е нужно да се виждат очи в очи с библиотекарите. Системата после ще регистрира, че те са се отчели. С всички маркирани книги пълната инвентаризация, която сега отнема 3-4 месеца, ще се прави два и дори три пъти по- бързо. За времето, в което преди са записвали 1000 студенти за читатели, сега записват 1300-1400. Може да се прави бързо и точно статистика за интереса към книгата или учебника- кой, кога, колко ги ползва и може да се прави рейтинг на книгите. И сега библиотекарите са опитват да правят такава статистика, но с "черти и резки". Представете си какво означава това за фонд от 130 000 книги на създадената през 1946 година библиотека!

За основните помещения се вижда, че светло, просторно и приятно. Надникнах и в мазето. Има светлина и жена в бяла престилка подреждаше книги. Виждате стена от стелажи, но като се завърти триъгълна дръжка, се отваря път към книгите. Дървените шкафове на библиотеката са отишли в историята.

Пътят от "картона до РФИД" библиотеката на Техническия е извървяла за два месеца, след като РФИД-системата е пусната през септември. При пълната автоматизация, която предстои, студентът ще може сам да си взима и връща книги, библиотекарят ще бъде помощник, а не главното действащо лице за всяка операция. С удължаването на работното време от 1 декември, когато вратите на библиотеката ще са отворени от 8 сутринта до 8 вечерта, тя ще се доближава все повече до ролята си на място за самоподготовка и самоусъвършенстване, а не просто място за взимане и връщане на книги.