Читателски Дневник: Защо протестирам аз
До когото би засегнало,
През последните дни участвам в протеста и се радвам, че все повече хора започват да си задават въпроси, започват да търсят отговори. Надежда ми вдъхва фактът, че все повече българи започват да вярват, че гласът им може да бъде чут и могат да допринесат за промяна в собственото си бъдеще!
Все по-често, обаче, се тиражира в медиите рефренът, че протестиращите не знаят какво искат и какво протестират. Според мен всеки един има свой мотив и своя идея! Какъв е моят? На 24г. съм и от доста време осъзнавам, че целият ми живот е преминал в един фарс... много неприятно чувство, гарантирам ви! Моето искане е никой повече да не изпитва това! Против какво протестирам – изборът е огромен...
Реших да напиша някои идеи, предложения и мисли. Смятам, че ако всеки имащ мнение го сподели, то могат да се намерят много разумни и полезни за страната решения. Гражданската позиция се изразява именно в тези мнения, апелът ми е нека всеки да прояви своята инициатива, да даде своя принос и да сподели своите виждания!
Някои от тях може би изглеждат непопулярно, но съм убеден, че не всичко, което се харесва на хората е в техен интерес и обратното.
1. Ще започна със споменалото се предложение за разпускане на всички партии и коренна промяна на политическата система/модел:
Политиката не е мръсна дума! Мръсна дума я направиха хората, които се опитваха да я упражняват! Политиките са набор от теория, методи и конкретни действия за решаването на различни социално-икономически проблеми.
Партиите в сегашния си вид са напълно нефункционални, защото просто в тях огромното мнозинство не може да прави политика! Не само не иска, но и няма капацитетът да го направи. Партийните върхове отвратиха хората от политиката, което е и една от причините за този протест. Отвратени и отблъснати са всички можещи, компетентни и искащи да правят политика в интерес на страната си! За сметка на това партиите са пълни с хора, които не биха реализирали кариера на свободния пазар, без партийни и неясни други протекции, заставайки само със знанията, способностите и името си.
Въпреки това, обаче, за мен партиите нямат алтернатива, те просто трябва да се реформират генерално. Партията е организация от хора, обединени от общи възгледи и идеи за това как се прави политика. В този смисъл тя е неразделна част от демокрацията, тя е инструмент на гражданското общество, а не обратното. За сметка на това, в момента партиите са обединени не около идеали и политики, а около личности, икономически интереси (не възгледи ) и други влияния, за които обществото може само да предполага и спекулира.
Аз протестирам против обществото като инструмент на партиите, но протестирам за партиите като инструмент на обществото. Аз протестирам против партии разделящи хората, но протестирам за партии обединяващи идеи! Колкото по-скоро самите сегашни партийци разберат това и поемат своята отговорност, толкова по-добре за тези организации. Аз вече не вярвам, че те имат съвест да го направят, но вече нямат друг избор... Те трябва да допуснат можещи, принципни хора и да им дадат свободата на правят политика!
В тази връзка, идеята за радикална промяна на политическата система и отмяната на партиите като елемент на демокрацията, въпреки че има своята обосновка, е напълно неприложима. Не и дългосрочно, не и с този ефект, който искаме, не и днес... днес е утопия. Може би след време, при други условия, това ще се промени.
За мен е оптимално решение да има изцяло мажоритарен избор в рамките на партийните листи. Всеки гласоподавател да може да избере кой иска да го представлява в парламента и събралият най- много гласове става автоматично водач на листата.
2. Въвеждане възможно най-скоро на електронно гласуване и електронно правителство.
3. Намаляване броя на народните представители (пример: 80 - 100).
Това в комбинация с мажоритарния избор в рамките на листите ще предотврати присъствието на некомпетентни хора, няма да си спестя определението пълнеж, в парламента. Изначало тази институция трябва да събира личности, които се открояват в обществото, личности, които биха имали интуиция и смелост да взимат решения, дори когато те не са популярни. Допълнително това намаляване ще повиши авторитета и значението на всеки един глас. Това ще стимулира народните представители да гласуват според убежденията си и да не следват сляпо партийната повеля.
4. Народните представители могат да имат изнесени офиси в избирателните си райони, където да се осъществява контролът и връзката им с техния работодател – обществото.
5. Идея за двукамарен парламент, където едната камера да се избира на национални избори, а другата на избори на различни съсловни организации или по друг начин, но тя да бъде на безпартиен принцип.
6. Идея за двукамарен парламент, където и двете камари да се избират на национални избори, на 4 години, но с разлика от 2 години между двете. Това би отразявало по – адекватно обществените нагласи и би подобрило обществения контрол.
7. Законодателни промени, които да позволят на всяко физическо или юридическо лице да заведе частен иск срещу държавен служител, при доказано от съда ощетяване на бюджета от този служител. Размерът на иска да е до размера на нанесенета умишлено щета и ако ищците са повече, сумата се разпределя поравно. По този начин всеки гражданин ще има пряк интерес да следи изразходването на публичните средства и дори да търси и сигнализира за нередности. Допълнителен ефект би бил повишаване на доверието в данъчната система и повишаване на събираемостта.
8. Изключително наложителна е реформа в образователната система, особено в системата на висшето образование.
Въвеждане на единни критерии при оценка на студентите (без специалности, където е практически неприложимо). Такава система за оценяване може спокойно да се взаимства от страни с авторитетно висше образование. Силно редуциране на броя на висшите учебни заведения и консолидация на някои от тях. Силно намаляване на приема във висшите учебни заведения – висшето образование трябва да остане финансово достъпно, но далеч от сегашната ситуация дипломираните да са много, но образованите единици! По-малкият прием би увеличил издръжката на всеки студент, което би подобрило качеството на образованието и ефективността на системата. Увеличение на възнагражденията на преподавателите и преназначаването им чрез конкурси с ясни критерии, оценяване и публични рецензии. Актуализиране на учебните планове и дисциплини, формиране на политика за привличане на студенти и преподаватели от чужбина.
Обвързване на възнаграждението на учителите и бюджетите на училищата, не само с броя, но и с резултатите на учениците.
9. Последователна политика в областта на демографията (това включва и образователната политика).
Реформиране на детските надбавки:
А) Трансформирането им в данъчни облекчения за всички семейства и въвеждането на компенсаторен и контролен механизъм за семейства, които на плащат данъци. Или
Б) Детските добавки да са за всички родители, но до трето дете.
Отглеждането на децата не е задължение на държавата, тя трябва да създаде възможно най-добри условия на родителите (качествено образование и социални услуги, адекватна данъчна политика и сигурност)
10. Премахване на минималната работна заплата или трансформирането ѝ в минимална почасова ставка. Съществуването ѝ в този вид е пазарен дефект, който прави системата неефективна.
11. В края, но не на последно място ще споделя моето мнение за призивите за "социална държава". Една държава може да си позволи да бъде социална, само ако е богата... и то не за дълго време. Функцията на държавата е да гарантира спазването на законите, равните права и задължения на гражданите и да предостави равни възможности за личностното им развитие. Успее ли да изпълни тази функция, то социално-икономическата система ще бъде справедлива, ще се саморегулира и развива!
Това са само идеи, ще се радвам, ако бъдат полезни по един или друг начин. Апелирам всеки, който има свои предложения, да ги сподели. Нека покажем, че не сме "лумпени", "идиоти" или хора, които не знаят към какво се стремят! Нека медиите събират тези идеи и помагат за обсъждането им! Надявам се на тяхната обективност, защото те са едновременно част и инструмент на гражданското общество, надявам се съзнават тази отговорност! Вярвам, че по този начин можем да намерим много решения! Това са алтернативите – хиляди, милиони... нека сами си ги създадем! Внушението за безалтернативност води единствено до апатия и крах!
Аз не съм апатичен... все още... А вие?
Ще завърша с две природни явления...
Когато пожар изпепели гората, тя чака всяка капка дъжд и е готова за нов живот. От нас зависи дали ще поникнат храсти и бурени или високи и стройни дървета, които никой няма да може да отсече с векове!
Когато едно животно е уморено и усеща края, то се отделя и изолира от общността си... Аз не искам това животно да е българската нация!
Затова протестирам!