Забележителното за речта на управляващите е, че не опозицията е истинският им противник, както би следвало да бъде според принципите на парламентарната демокрация, а някакво конспиративно скрито задкулисие, което дърпа конците на онези в София, викащи "оставка". Като посочва врага, лидерът на БСП Сергей Станишев сплотява редиците зад себе си, но се обръща и към самия "враг".

Неговата реч на Бузлуджа например е

която представителите на управляващото мнозинство поддържат към протестиращите срещу тяхната политика. Има нещо много специфично в говоренето срещу демонстрантите, нещо отличително, което най-често кара хората на площада да го характеризират като "наглост". Лидерите и представителите и на трите партии - БСП, ДПС и "Атака", ежедневно си служат с аргументи, категорично лишени от състоятелност от гледна точка на здравия разум на протестиращия (най-често използваните са за "платените протести", "протестиращите са терористи", "интернет лумпени"). А окачествяването им като "наглост" идва оттам, че всички тези аргументи, сякаш по някакъв ирационален начин, описват точно противоположното състояние на нещата.

Най-съществената част от речта на омразата, адресирана към врага, е, че тя винаги завършва с ясното поставяне на разделителната линия ние - те. "Ние" сме Избраните и зад нас стои Народът, милион и няколкостотин хиляди, които са гласували за "нас" в цяла България. А "вие" сте няколко хиляди в центъра на София. Това послание цели не просто да покаже числовото измерение на разликата между едните и другите. То превръща, без да ги пита, в съучастник на властта всички онези, гласували по една или друга причина за една от трите партии. То създава най-голямата подмяна, която тази власт си позволява в момента да извършва, търсейки алиби и легитимност в числата.

Наред с вербализирането на числовата разлика и "приобщаването" на голямата бройка към поддръжниците на властта, всяка вечер в новините се представя бутафорната картина от т.нар. контрапротест пред НДК. Така лицата, които стоят зад числото милион и няколкостотин хиляди гласували за БСП/ДПС/"Атака", присвоени от говорителите на тези партии като безусловно подкрепящи

ги (нещо, което съвсем не е сигурно), биват автоматично приравнени с окаяните участници в контрапротеста. Това е най-голямата опасност и най-сериозният капан, в който представителите на управляващото мнозинство се опитват да ни вкарат.

От една страна, превръщат нас – протестиращите, в естествен враг на техните привърженици, и едновременно с това, много успешно настройват и нас срещу всички останали, като ни убеждават, че те вече са на тяхна страна и вече ни мразят, така че ни остава само да ги мразим и ние. И като бърза илюстрация получаваме ежедневни кадри от контрапротеста, за да се убедим във всичко това - 

Тази стратегия се оказва успешна. Разбирането, че сме обречени и песимистичната картина на едно мрачно бъдеще, в което БСП и ДПС печелят избори след избори, защото техните избиратели са повече от нас, става все по-възможна. Следващата притеснителна стъпка е да се плъзнем по удобната плоскост на лесните обяснения защо това е така. Все по-популярни са мненията, че тези избиратели са умствено непълноценни, по-глупави от нас и дори "идиоти". Цикличното връщане на БСП на власт въпреки провалите й във всеки мандат се обяснява единствено с човешката глупост на мнозинството от нейните избиратели и това се проектира и в бъдещето. Илюстрацията от контрапротеста всяка

вечер затвърждава тази привидност.

Да твърдим, че хората гласуват за дадена партия от глупост, е точно толкова наивно, колкото да

мислим, че хората през 14 век са били по-глупави от хората сега, защото не са притежавали

високи технологии например. Хората, гласували за БСП/ДПС/"Атака", не са хората, които виждаме вечер на пилоните пред НДК. Тези хора не са гласували за въпросните партии, защото са глупави или защото мозъците им са промити. Всеки от тях има своите причини да го направи и те са не по-малко легитимни от моите причини да гласувам за различна партия или причините на някой друг да не гласува.

Тези хора не са наши врагове. Ако започнем да ги припознаваме като такива, значи онези, които водят война с нас вече 50 дни, са спечелили окончателно.

Да се върнем към Еко: "Образът на неприятеля не може да бъде премахнат от процесите на

цивилизацията. Нуждата от враг е присъща дори на благия и миролюбив човек. ...Значи ли това, че етиката е безсилна пред отколешната нужда от врагове? Бих казал, че етичната инстанция започва да играе роля не когато се преструваме, че нямаме врагове, а когато се опитваме да ги разберем, да се

поставим на тяхно място […] Да се опитаме да разберем другия означава да разрушим клишето,

без да отречем или заличим неговата различност."

за хората около нас, макар да се дразним, когато хора като Велислава Дърева поставят нас в своите клишета. Те обаче го правят целенасочено като част от войната срещу нас. А ние не печелим нищо, ако влезем в тяхната схема.

Характерът на общуването в социалните мрежи силно подпомага този процес, тъй като е

много по-лесно да следваш и да се свързваш с хора, които мислят точно като теб, и така да

оставиш различно мислещите някъде настрана. Опасностите, произтичащи от това, са: да

помислим собствената си гледна точка за универсалната; да маргинализираме и

стереотипизираме групата на тези, които мислят различно от нас.

Ако каузата на ДАНСwithME е наистина да започнем да променяме България, това няма как да стане, ако попадаме в капана на тези, от които искаме да се освободим. Ако искаме да променим България, трябва да започнем да общуваме с "врага", да го разберем и да разбием стереотипа си за него; да започнем да го привличаме на наша страна, така че един ден да излезем от цикълa. Нужно е всеки ден да говорим с хората, а не да им се присмиваме или високомерно да ги зачеркваме. Оставката не е

нито каузата, нито крайната цел на ДАНСwithME, тя е само началото. Трудното предстои след

това.