Читателски Дневник: За обикновената и мафиотизираната олигархия и за целта на протеста

Напоследък, във връзка с протестите на студентите, се оформя мнението, че те са насочени срещу мафиотизираната олигархия, която си е организирала държава със съответните закони, с изключително ефективна законодателна машина и съдебна система, която работи в пълна хармония с ясно поставената задача да осигури благоденствието на същата тази олигархия. Изпълнението на целта е подсигурено при произволен избор на членовете на законодателното тяло, на което е дадено неограниченото право да мени оцветката си от инфра- и тъмночервено до виолетово и ултравиолетово, покривайки целия видим светлинен спектър и даже част от невидимия.
Разликата между мафиотизирана и най-обикновена олигархия
е, най-грубо казано, следната: Обикновената олигархия поддържа финансово-социалното си положение, нагаждайки държавната машина да работи в нейна полза, като плаща редовно данък печалба, и по правило се стреми да мошеничествува в рамките на закона, но без да краде от държавния бюджет парите предназначени "за благото на народа".
Мафиотизираната олигархия има доста по-опростена стратегия, според която тя има пълен контрол не само над законната печалба от нейния бизнес , но и над държавния бюджет плюс всички постъпления по линията на всякакви международни програми. Всичко това организирано, централизирано, охранявано, работещо като швейцарски часовник.
Не е лошо да се даде пример, за да се демонстрира не само ефективността на тази система, но и нейната всеобхватност и резистентност към всякакви политически промени, които по дизайн могат да имат само козметичен характер. Примерът, на който ще се спрем, е централизираното, планомерно и безнаказано ограбване на т.нар. Фонд за научни изследвания, дребна финансова единица, оперираща с не повече от 50-60 милиона лева годишно, бюджет от порядъка на този на Българската академия на науките.
Ограбването, за което става дума, върви неотклонно и изключително ефективно по един и същ изпитан сценарий, с години, при правителства с произволна политическа оцветка, ограбване резистентно към протести на учените и подробното отразяване и заклеймяване в медиите и форумите, сред които трябва да отбележим "Проблеми на българската наука" (Bulgarian science problems). Тъй като това беше само един финансово много дребен пример, можем да бъдем съвсем сигурни, че монетарно много по-могъщи фондове работят още по-ефективно и безотказно в посочения смисъл, изключая дребни евросъюзни неприятности.
Та да се върнем към протестите. От коментарите в медиите можем да си извадим заключението, че има известни проблеми с точното формулиране на целите на протестите.
Искането за смяна на правителството само по себе си е абсолютно недостатъчно
за да предостави някаква надежда за излизане от днешното катастрофално състояние по отношение на всички фактори, определящи понятието нормална държава.
Всички правителства досега, а и възможните в близкото бъдеще са взаимозаменяеми по отношение на предписаната им функция от мафиотизирана олигархия. Отклонения няма и не се допускат. Правителствата се различават само по това, което обещават, и са идентични по отношения на действия и последствия от тези действия. Обяснението е тривиално – разликите са само в нюансите на мъглата, която се пуска, за да се прикрие поголовното крадене в големи мащаби.
Минималното, което трябва да се направи в такава една почти безнадеждна ситуация, е формализирането със закони на сериозни последствия за тези, които плячкосват: връщане на парите, затвор, плюс лишаване от правото на политическа дейност. Не е ясно обаче как могат тези, които пишат законите и следят за тяхното изпълнение, да започнат да пишат закони против себе си да се самонаказват.
Един санитарен минимум и абсолютно необходимо условие против тези индивиди е
наистина задължителната и стриктна публична отчетност на изхарчените пари от държавния бюджет
На това, което са обещали, на това, което са направили и колко струват тези техни действия на държавата. Без изпълнението на това условие всички останали цели биха си останали само добри пожелания. Както е било до сега през всичките тези години след 1989 без никакви изключения.
Е, на базата на твърденията, че протестите не са срещу определена политическа партия или коалиция, а срещу българската олигархия, можем да формулираме една напълно благородна и съвсем конкретна цел, именно да се превърне мафиотизираната олигархия в най-обикновена олигархия, каквато може да се види във всички "бели" държави. (Вземаме назаем от форумите политически некоректното но много адекватно прилагателно "бели".)
Как ще се постигне такава цел?
Буквално всеки лев от държавния бюджет, както планиран, така и изхарчен, трябва да се отчита публично, достъпно за всеки по всяко време на денонощието, и то напълно безплатно.
Такава нормална финансова прозрачност, за която се политиканствува под път и над път от години, но нищо не се прави, би гарантирала например, че
ще се крадат не повече от 30% от парите, предназначени "за народа"
значително подобрение в сравнение с настоящото автоматично и напълно безнаказано "приватизиране" на не по-малко от 90% чрез най-различни обръчи и обръчета. Избираме 90%, а не 100% не само защото всяка система си има неизбежна фира, но и за да покажем, че имаме чувство за самоконтрол, което напълно липсва - например, що се отнася до олигарси.
Под такава очевадно благородна цел би се подписал не само всеки протестиращ, но и всеки политик, чиято първосигнална нагласа е да прави всичко друго, но не и обещаното пред народа и за народа.
Ако целите на сегашните протести не бъдат формулирани максимално ясно и не бъдат насочени срещу фундамента, на който се крепи мафиотизираната олигархия, тези протести ще имат фокусировката на стар вестник носен от вятъра по опустяла улица.
Заглавието е на редакцията.
За читателя, автор на този текст, в портала "Литернет" пише: Александър Гочев е роден в Шумен през 1942 г. Завършва химия в Софийския университет през 1967 г. и защитава докторат по физика (биофизика) в Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика, БАН. Там е ръководител на група по биофизика до 1985, когато заминава на работа в САЩ (Texas A&M University, College Station; Purdue University, West Lafayette, Indiana). От 1989 до момента работи като старши редактор (физика и физикохимия) към Chemical Abstracts Service (Columbus, Ohio), най-голямата агенция за научна информация в света. Има издадени седем пиеси в ИК "Пламък": "Далечни светлини" (1999), "Бар Американа" (2002), "Свободно падане" (2002), "Dos Gardenias" (2003), "Фокус-Бокус" (2004), "Доларама" (2005) и "Мемоари" (2008). Има публикации в списание "Везни" - "Постмодерност, модерност, емпиричен и теоретичен екстремизъм и малко реалност", "Етикети за рибни консерви" (Созопол, Монтърей, Джон, Док и другите), "Емигрант", както и в списание "Пламък" - "Митю Мустака", "В паметта ми сенки". Член на българския ПЕН клуб.