Ступино е 67-хиляден град на 100 км на юг от Москва. Градът е създаден през 1938 г. и до ден днешен носи отпечатъка на сталинистката архитектура.

В града все още живеят доста хора в останалите от съветско време "комуналки" – общежития с разпадащи се стени и огромни кални локви около тях, с общи за етажа кухни и мирис на гниещо дърво. Стари руски и европейски автомобили са паркирани директно в калта. По-щастливите му жители живеят в т.нар. хрушчовки – 5-етажни кафяви блокове без асансьори или в огромни панелки. Дори новото строителство напомня по-скоро блок в "Люлин".

В целия град няма нито една църква, а само два малки параклиса, единият от които дървен, а единственият музей в града - краеведчески, се състои от буквално една стая (зала да се нарече е трудно), в която можете да видите руска селска колиба от 19 век и няколко примитивни сечива оттогава.

Центърът се състои от малък площад с концертна зала в стил "българско читалище" и, разбира се, паметник на Ленин. Друг паметник "Сърп и чук" още "краси" пространството до местната автогара. Улиците на града, разбира се, носят имена като "Андропов", "Фрунзе", "Крупская", "Октомврийска" и "Ленин", хората чакат автобус на спирка "Петилетка", а вестници се продават в реповете на "Союзпечать".

Няколкото магазина в града напомнят българските магазини за дрехи и хранителни стоки от периода 1988-1991. Предлагането е бедно, освен ако не търсите пелмени и сметана, които се предлагат от всеки магазин в няколко разновидности.

Местните хора работят в близките фабрики за шоколадови изделия, безалкохолни напитки или в италианския завод за керамика и обикновено получават 15 - 20 хил. рубли месечно. При курс 50 рубли за 1 евро, това означава 300 - 400 евро, или 600 - 800 лв., а заплата от 30 000 рубли, или 500 евро, се счита доста солидна сума, която не всеки има честта да получава.

Ако мислите, че условията в Ступино са мизерни, тогава ви препоръчвам да посетите близките градчета Кашира, Михнево или Малино, където улици с гръмки имена като "Комунистическа" или "Червеноармейска" ще ви посрещнат с още повече бараки в депресиращи цветове и още повече кал и прах във въздуха.

Така в сравнение с околните градове ступинци имат самочувствието, че живеят в красиво градче, и макар и да отбягват да говорят за политика, намират за напълно нормално да ги управлява бащица с твърда ръка и  да изпълняват прищевките на московските власти.

Путин добре знае колко послушни са поданиците му и когато се наложи, се възползва от това.  Путин осъзнаваше отлично, че никоя демократична държава няма да признае резултатите от референдума в Крим, но беше уверен, че при руска окупация на региона, засилен натиск над избирателите, масовата руска медийна пропаганда и татарския бойкот на гласуването резултатите ще са главозамайващо положителни за амбициите му.  Освен това руският диктатор ясно вижда, че президентът Обама е прекалено слаб не само за по-твърди мерки срещу Русия, а дори и със зъби да скръцне, а Европа е прекалено разединена от вътрешни боричкания между държавите в ЕС и празни слова като "дълбоко възмущение, загриженост за суверенитета на Украйна, призив за ненамеса и предупреждения за строги санкции против Русия" са просто израз на тоталната политическа немощ на Европа да даде реален отпор на неосъветската имперска политика на Русия.

Въпреки своята увереност, че Крим ще бъде скоро руски и че никой няма реално да предотврати руската анексия на региона, Путин реши да покаже на света колко широка е руската народна подкрепа за присъединяването на Крим към Русия. Само два дни преди референдума, на 14 март, партийните активисти на Путин изкараха хиляди държавни служители на централния площад в Ступино, включително и завеждащите кръжоците за деца. Политически апатичните ступинци изведнъж се оказаха силно загрижени за съдбата на Крим и под строй отрупаха центъра на Ступино с руски и съветски (?!) знамена и плакати в подкрепа на руската анексия на Крим. Само след 20 минути цялото това множество просто спокойно се разпръсна. В крайна сметка 20 минути бяха достатъчни за репортерите да им направят фотосесия, така че цял свят да се увери, че руският народ е с Путин и спонтанно излиза по площадите със също толкова спонтанно написани лозунги и огромни руски и съветски знамена.

Жалкото е, че участниците в този съветски кастинг не намират нищо странно в това. "Какво мога да направя, като ни задължиха да участваме", оправда участието си жена на средна възраст. Използването на подобни методи за демонстрация на масова подкрепа е ясен знак от Путин, че той има ясни намерения да продължи агресивната си политика и да окупира Крим. А, бездействието на Запада ще засили апетитите на новия Евразийски съюз и скоро и други територии могат да се окажат в прегръдките на майка Русия.

Путин едва ли има силите да възстанови цялата съветска империя, но безспорно има тази амбиция. Придобиването на Крим и други територии като Абхазия, Южна Осетия и евентуално Приднестровието и други части от източна Украйна може да струва доста скъпо на Русия икономически, но това като че ли не е толкова важно за руските власти.

За Путин, както и за повечето руски лидери в историята е важно Русия да се разширява постоянно, защото величието на Русия се измерва в нейната територия и военна мощ, а не в жизнения стандарт на гражданите ѝ. А и какъв по-добър претекст за увеличаване на рейтинга има Путин?! Вместо да мислят за мизерното си съществуване, руснаците могат да се концентрират отново върху радостта от добиването на нова "изконно руска" територия и да изпитат гордост от това как бащицата им Путин доказа, че Русия е велика страна.