Читателски дневник: Ученици, 25 години след революциите в Източна Европа...
Добри Добрев е учител по история и цивилизация в СОУ " Епископ Константин Преславски " в Бургас. Той пише, че преди няколко дни от Регионалния Инспекторат в училището се получило писмо с пожелание учителите да изготвят по един кратък текст, с който да запознаят учениците с 25 години демокрация в страната. Добри Добрев изпрати до "Дневник" какво той е говорил пред учениците.
Четвърт век след падането на Берлинската стена и революциите в Източна Европа, помели комунистическите режими, израсна едно ново поколение, което има противоречиви представи за тогавашната действителност. Историята на режима почти липсва в училищното образование. Незнанието за това време позволява манипулациии и носталгични представи , които могат и се оказват изключително нездравословни за крехката българска политическа система.
Режимът на комунизма идва в България, качен върху танковете на Съветската армия, която окупира България през есента на 1944г. До подписването на мирните договори, уреждащи следвоенната международна система в България има представители на САЩ и Великобритания - съюзниците на Съветския съюз във Втората световна война и комунистическият режим все още спазва някаква форма на демокрация. През 1947 г. в Париж е подписан договора със страните победителки във войната. След като оставането в съветската сфера на влияние е гарантирано, режимът сваля маската си, развихря се тотална диктатура, унищожава се всяка форма на опозиция, хиляди са осъдени на смърт, други са изпратени в така наречени трудови лагери, откъдето не се завръщат никога.
През следващите четири десетилетия в България се извършват колосални трансформации в икономически и социален план, проведени са национализация и колективизация. Всички частни фирми стават държавна собственост, селяните са принудени да обединят своята земя, животни и инвентар в ТКЗС (Трудово -коперативни земеделски стопанства), патриахалната и с преобладаващо селско население страна си поставя задача да се превърне в индустриална.
Една от причините за носталгията на по-възрастното поколение към това време е, че комунизмът (социализмът) подобрява битовото благосъстояние на част от населението, но това не става даром, а е за сметка на изчерпване на вътрешните икономически и социални резерви, събирани от поколения българи още от Възраждането. Освен това България се ползва от предимствата на принудителната кооперация (СИВ), в която попадат заедно с нея и по-напреднали държави като ГДР ,Чехословакия, Полша, Унгария, огромната суровинната база на Съветския съюз и естествено - външните заеми които непрекъснато нарастват.
Паралелно с индустриализацията се извършва и процес на урбанизизация. Довчерашният селянин става работник, милиционер или военнен старшина, получава апартамент с невиждани дотогава битови удобства, право на платен отпуск и гарантиран отдих в почивна база. Репресивната държавна машина осигурява ниско ниво на битовата престъпност, но е безсилна пред кражбите и присвояването на обществени средства от работните места и служебни позиции, които достигат огромни размери, което също е повод за "мили" спомени.
Здравеопазването и образованието са "безплатни", но за сметка на обезценяване на висококвалифицирания труд спрямо физическия, качествените специалисти получават ниски заплати. Те се задържат в страната чрез свирепо охранявана граница. Информацията и комуникациите са ограничени, пишещите машини са под отчет наравно с огнестрелното оръжие, особено опасна е копирната машина.
Това предполага възможности предимно за екстензивно развитие на страната и производство на продукция с ниска принадена стойност, което е и основната причина за икономическото изоставане от свободния демократичен свят.
Една от важните черти на режима е разделянето на обществото на привилегировани групи – АБПФК (Активни борци против фашизма и капитализма), техните деца, членовете на БКП, службите за сигурност, работническа аристокрация (герои на труда ), приближена до властта интелигенция от едната страна, и всички останали от друга.
От всичко това най-пагубна и необратима се оказва колективизацията, имаща като последица обезлюдяването на селата и демографски срив - пресъхва изворът, който е захранвал през вековете българската нация.
За сравнително краткото си в исторически план съществуване от 45 години, режимът на комунизма успява да изпадне в неплатежоспособност (фалит) 3 пъти, да продаде целия златен резерв на България от над 30 тона злато, и да натрупа огромни задължения към чужди държавни и частни банки.
Изчерпвайки всички възможности за поддържане на що-годе приличен жизнен стандарт и ниво на потребление, комунистическата партия си организира накрая трансформация от политическа към икономическа власт. В хода на тоя процес всички негативи на неизбежното преминаване към пазарната икономика бяха прехвърлени върху демокрацията и партиите, които я олицетворяваха, а носталгията към битовата сигурност беше запазена за преименуваните уж леви социални партии .
България беше единствената бивша социалистическа страна, където първите свободни избори бяха спечелени от наследниците на стария режим. За осигуряване на победа в изборите за Велико народно събрание и приемане на удобната на комунистическия "елит" конституция, средствата не се подбираха: от създаване на етническа партия и нагнетяване на етническо напрежение от агенти на тайните служби, до изкуствено предизвикване на криминогенна обстановка чрез масови амнистии на криминални престъпници.
Великото народно събрание прие конституция с която бетонира една неефикасна съдебна власт (основа на правовата държава), безотчетна прокуратура, недосегаема за контрола на гражданското общество. Следващите форми за саботаж към демократичните промени бяха чрез използване на вече останалите без работа и финансиране спортисти (главно борци ), за създаване на бандитски групи (т.нар.мутри), за терор и рекет към прохождащия частен бизнес, и отдръпване на обикновените хора от демократичните процеси.
Приватизацията беше забавена ( т.нар.плавен преход ), което доведе до източване на жизнеспособните държавни фирми, организира се техния фалит и разграбване, увеличи се безработицата. Предизвикано беше обедняване на населението, но не в резултат на световна конспирация и отвъдокеански планове, а на нашенски измами.
Слабата финансова култура на бившите социалистически граждани улесни създаването на финансови пирамиди. Най-голямата от тях се оказа българската държава, която изпадна в криза. През зимата на 1996/1997 година започна хиперинфлация, левът се обезцени ,а милиони българи изгубиха спестяванията си. Тогава заедно с пирамидите и банките рухнаха и илюзиите за "самобитния български път на прехода". На предсрочните парламентарни избори през 1997 година победи коалицията от прозападни демократични партии, започна трудното завръщане в семейството на европейските народи.
Въпреки всички пречки, бавно, с лутания и повтярящи се грешки, за 25 години ние постигнахме много, най-значителното от което е: свободата да получаваме и споделяме информация; свободата да пътуваме, да избираме място, където да живеем, учим и работим; да бъдем част от най-цивилизования клуб от обединени народи – Европейския съюз; да бъдем приети за съюзник в най-голямата военна сила на планетата - НАТО.
Не е малко, нали? Но има още много, много работа за вършене, която чака и вас днешните български ученици.
Никога не е късно да се хлъзнем към някаква антидемократична форма на управление . За това е нужно да бъдем непримирими към всяко присвояване на обществен ресурс. Да благоустрояваме и подобряваме сградата на демокрацията, за да живеем в нея при висока и конкурентна икономическа свобода, ниска престъпност, по-добра политическа и социална среда, качествени, бързи и компетентни медицински и обществени услуги. Да имаме сигурен транспорт, ефикасна система за отдих, високо ниво на образование и социално-културно равнище. Да усъвърщенстваме националната инфраструктурата при максимално запазване на естествената природна среда.