Потребителска фотогалерия
Второто по големина езеро в Италия, Лаго ди Маджоре се намира в северозападната част и преминава границата с Швейцария. 
Италианската част от езерото е разделена между два региона: Пиемонт и Ломбардия. В езерото има 11 острова, от които най-известните са Боромейските острови в залива между Стреза и Вербания. 
Езерото е формирано от два ледника, които са се спускали надолу по алувиална долина от Маунт Роса и от областта на прохода Св. Готхард. 
Заобикалящите хълмове осигуряват редица строителни материали. Розовият гранит от Бавено е използван за галерията Виторио Емануеле в Милано и в строежи от Париж до Банкок. Варовикът от Калде (близо до Кастелвекана) е използван за хоросана в много сгради в Пиемонт и Ломбардия. 
Около езерото Маджоре растат редица средиземноморски видове, например лимони, маслини и дафинови дървета, а градините са пълни с камелии, азалии, рододендрони и магнолии. В езерото има много видове сладководни риби, включително бяла риба, костур, щука, сладководни треска и змиорки; много от тях се предлагат в местните ресторанти. 
В италианската част от езерото един от основните туристически курорти е Стреза. Разположена на идеално място на бреговете на Боромейския залив, Стреза гледа към уникалния Изола Бела. Днес в града посетителят трудно може да повярва, че някога това е било малко рибарско селце (за пръв път се открива в хрониките през 998 г.), заемащо тясна ивица земя, достъпна единствено по прашен стар римски път. 
Въпреки това, Стреза получава името си от тази тясна ивица на брега на езерото;древното ѝ име е било Стриксия и се смята, че е произлизало от ломбардската дума strich, т.е. ивица земя. Дори и днес на диалекта на Стреза думата strecia означава strettoia, или тесен проход. 
Към ХІV в. Стреза е пораснала достатъчно, за да получи титлата Borgo (село), а следователно и правото да провежда седмичен пазар. По време на епидемиите и наводненията броят на населението спада драстично и пазарът е отменен. Едва през 1854 г. Стреза отново получава титлата Borgo и седмичният пазар е възстановен. 
През ХVІІ в. Боромейската фамилия поставя основите на трансформацията на Стреза, като започва работа върху Изола Бела и обединява селото. През ХV в. Стреза е била разделена на две; разделението е било през реката Кре, която по-късно е покрита и днес тече под Via Roma. 
Вляво от реката управлява Боромейската фамилия, а вдясно – семейството Висконти (дори и днес има годишен приятелски футболен мач между отборите на двете фамилии). Стреза висконти е била изградена от 22 семейства, които през 1653 г. са предложени на Боромейската фамилия срещу 40 лири за всяко и в крайна сметка са продадени през 1659 г. за 600 лири. 
Стреза започва истински да расте обаче през ХІХ в. с откриването на Прохода Симплон през 1806 г; Туристите и търговците вече могат да стигат до Стреза по-лесно. Увеличаването на трафика между Швейцария и Италия става възможно чрез първия парен ферибот "Вербано", който плава от Магадино до Арона през 1826; за пътуването е бил нужен един ден. 
Пътниците и търговците вече можели да преминават през езерото и макар че много градове не са имали кейове (включително Стреза), са били използвани лодки с гребла, за да пренасят пътниците и стоките до и от ферибота. В действителност фериботи могат да акостират в Стреза от 1860 г., когато е построен първият кей. 
Един виден жител на Стреза от края на ХІХ в. я поставя на картата на богатите и известните: дукесата на Генуа купува Вила Болонгаро (днес Вила Дукале) и заедно с дъщеря си Маргерита стават летни жители на Стреза. Именно Маргерита е тази, която по-късно става първата Кралица на Италия, когато съпругът ѝ, крал Умберто I, умира през 1878 г. Вила Дукале днес е седалището на Международния център за изследване на Росминианския орден и притежава огромна библиотека. 
Благородници от Милано започват да идват в Стреза и да строят великолепни вили; богатите и известните също започват да се тълпят тук. Сред някои от най-известните гости са Джордж Бърнард Шоу, Рокфелер, Хемингуей, Кларк Гейбъл, Чарли Чаплин и принцеса Маргарет. 
Всъщност Хемингуей посещава Стреза два пъти и отсяда в Grand Hotel des Îles Borromées, където един апартамент е наречен на негово име; с площ от 200 кв. м. това е най-големият, най-скъпият и най-търсеният хотелски апартамент в Стреза. 
Grand Hotel des Îles Borromées е построен през 1861 г. от четирима братя, членове на семейство Омарини, които са собственици на Hotel Delfino на Изола Бела и след купуването на земя на брега на езерото в Стреза, започват работа по този разкошен хотел. 
В началото на ХХ век Стреза в крайна сметка буквално излита като туристически курорт. През 1906 г. е открит железопътният тунел Симплон и Стреза става много лесно достъпна; по-късно тя става спирка на линията "Венеция–Симплон" на Ориент Експрес. 
В усилието да се привлекат още повече посетители идеята е била да се открие Център с минерални бани и през 1910 г. тя е реализирана с откриването на Kursaal Spa Centre и казино на мястото, на което днес е въжената станция. 
Имало е ледена пързалка, изложби, концерти, водни процедури и казино. Тъй като е имало само пет лиценза на казина в Италия, Стреза става много известна. Със спадането на туризма през Първата световна война центърът Kursaal е разрушен, а казиното е преместено в Hotel Royal, а след това в сграда на брега, в която днес са офисите на Туристическия съвет на Езерния окръг. 
С увеличаването на туризма в началото на ХХ век идва и бумът на хотели. Следващите допълнения са хотел Regina Palace и Hotel Kaiserhof (Hotel Milan au Lac) през 1908 г. 
Зоната за ски Мотароне също е била възприемана като туристическа атракция и през 1910 г. започва работа за покриването на река Кре и създаването на Via Roma, което прави място за ж.п. линия между Стреза и Мотароне. 
Ж.п. линията е открита през 1911 г. Електричката тръгва от площада на фериботния кей, пътува по Via Roma до ж.п. гарата на Стреза и след това спира във Ведаско, преди да стигне върха на Мотароне. Цялото пътуване продължавало един час и в апогея на ж.п. линията са превозвани 108 хил. пътници за една година. 
Открити са ски писти и писта за бобслей, както и една от първите шанци в Италия за ски скокове, която е построена през 1935 г. Ж.п. линията е закрита през 1963 г. и седем години по-късно е пуснат кабинков лифт, който превозва 40 пътници на всеки 20 минути. 
Независимо от възхода на туризма, Стреза не е имала променада по брега на езерото. В действителност повечето от земите по брега са били заети от градини, собственост на хотелите или на частните вили, които били на мястото на хотелите Astoria и La Palma. 
През 1922 г. бавно започва работа по изграждането на променадата. Работи се по нея на етапи и тя е окончателно завършена през 1930 г. 
След Втората световна война Стреза още веднъж трябва да стане известна и през 1946 г. първият в историята конкурс "Мис Италия" е проведен в хотел Regina Palace. 
Това създава силен медиен интерес към Стреза и състезанието продължава да се провежда в Стреза до 1949 г. Сред бъдещите звезди, които дефилират на подиума в Стреза, е Джина Лолобриджида, която се класира втора през 1947 г. 
Традицията на конкурсите за красота е подновена, когато Стреза домакинства на италианския финал на конкурса "Мис Вселена" през 2002 г. 
С допълването на още три четиризвездни грандхотела репутацията на Стреза като курорт от топ класа расте и приблизително 152901 гости прекарват поне една нощ в града, а още стотици хиляди правят еднодневни посещения. 