Потребителска фотогалерия
Роженският манастир се намира в планина Пирин, на около километър от с. Рожен, на 6 км от гр. Мелник и на 16 км от гр. Сандански. Той е най-големият в Пиринска Македония и втори по големина след Рилския манастир в страната. 
Точната дата на основаването на Роженския манастир не е известна, но за пръв път името му се споменава в преписка към гръцки ръкопис от ХІІІ в. 
Манастирският комплекс се състои от църква, параклис-костница, стопански и жилищни сгради. Дворът му е с неправилна шестоъгълна форма, от петте му стени е ограден с жилищни постройки, а от шестата - с висок зид. 
През ХІІІ в. Мелнишката област е управлявана от деспот Алексий Слав, племенник на българския цар Калоян (1197-1207). По време на османското нашествие манастирът е опожарен, но скоро след това отново е възстановен. 
Роженският манастир се споменава отново през 1551 г. в ръкопис на тогавашния игумен Козма. 
Първоначалният манастирски комплекс е претърпял сериозни разрушения и през ХVІ в. отново е възстановен. 
Главната църква, трапезарията и някои жилищни сгради датират от този период. 
През първата половина на ХVІІІ в. Роженският манастир е обновен, а вътрешното оформление на главната църква завършва окончателно през 1732 г. 
Това става по времето на патриарх Паисий, на мелнишкия митрополит Антим (1716-1737), на игумена Анастасий и на настоятеля и ктитор Дукас. 
Манастирът достига своя апогей през ХІХ в., когато служи като регионален духовен център и притежава много земи в околността. 
По време на турското робство Роженският манастир е под гръцко влияние и е превърнат в метох на Иверския светогорски манастир. 
Триетажното жилищно крило е издигнато през ХVІІІ в. с помощта на мелнишките еснафи. В приземието се намират оборите, а на етажите - големи гостни стаи, някои от които с огнища. През ХІХ в. върху покрива на сградата е изградена малка камбанария. 
През втората половина на ХІХ в. Роженският манастир се превръща в убежище на революционните дейци от този край. 
По-късно манастирът често приютява войводите от ВМРО, а близо до него е погребан видният революционер Яне Сандански. 
Днес Роженският манастир е постоянно действащ, поддържан е добре и целогодишно е отворен за гости. 
В средата на двора е манастирската църква. 
Храмът датира от ХVІ в., а през 1732 г. е обновен. 
В сегашния си вид църквата е трикорабна, триапсидна, безкуполна сграда, с двуделен притвор и с открити галерии от юг и запад. 
Стенописите в нея са от от края на ХVІ, началото на ХVІІ в. и първата половина на ХVІІІ в. Преобладават най-новите. 
Стенописите, украсяващи притвора на главната църква, са най-ранните (от ХVІ в.) и представят предимно сцени, илюстриращи деянията на Христос след Възкресението: чудесата с умножаването на хлябовете, превръщането на водата във вино и чудотворните изцеления. 
На южната и северната стена са илюстрирани 24 песни на Богородичния акатист, в който Богородица се възхвалява като майка на Христос и като защитница на византийската столица. 
От 1912 г. манастирът отново става български, но спорът за собствеността е разрешен окончателно през 1921 г. от арбитражния съд в Хага в полза на България. 
Към манастирския комплекс на Роженския манастир е и Костницата, построена през 1597 г., вън от манастирските стени. Тя е двуетажна църква - гробница. На долния й етаж са събирани костите на умрелите монаси. 
В монашеското крило се на намира и манастирската трапезария, в която има стенописни композиции и фрагменти от \\"Тайната вечеря\\", сцената \\"Св. Пахомий и ангела\\", цикъла \\"Богородичния акатист\\" и др., типични за украсата на светогорските манастирски трапезарии от ХVІ и ХVІІ в. 
Жилищните корпуси в Роженския манастир датират от два периода. Монашеското крило, което обгражда църквата от изток, юг и запад, е построено през ХVІ в. 
Монашеското крило е двуетажна сграда с чардаци, в която се намират хранителният блок, избите, игуменарницата и монашеските килии. 
Южната фасада на манастирския храм е изцяло покрита със стенописи. Над входа е изобразена Богородица на трон, заобиколена от изображения на пророци в медальони. Отдясно са сцените на Страшния съд, а отляво - т.нар. \\"Стълбица на добродетелите’, по която монасите се възкачват към праведността. 
Държавата и църквата полагат грижи за опазване на художествените паметници в Роженския манастир. 
Завършена е реставрацията на стенописите, както и на много икони. Оформена е музейна сбирка, която съхранява ценни икони и други предмети, дарявани на манастира от жителите на Мелник и околността и донасяни от поклонници от различни краища на България и православния свят. 
Етнографският отдел в манастира притежава уникална сбирка от носии и шевици от Югозападна България. 