Потребителска фотогалерия
Със скалната Арка на Кортез завършва Калифорнийския полуостров и точно тук преминава Тропика на Рака. 
От едната страна на арката са тъмните води на Пасифика, а от другата е изумруденото море на Кортез и Калифорнийския залив на север. 
Покрай плажовете са накацали множество райски кътчета. Дневните януарски температури 30-32 градуса и 25 - водата, привличат студуващи чак от Манитоба. 
Интересно. Бетон, пък не дразни. 
Близкият град Кабо Сан Лукас е американо-мексиканско поселение с около 70 хил. постоянни жители и никой не се оплаква, че му изкупуват земята. 
В изцяло американските молове все пак се забелязват и местни особености когато един работи, а 10 гледат. 
Около марината на Кабо се разполага и градският център. 
Мирно съжителство на пеликани и рибари се дължи на изобилния улов. Сега е сезонът на марлините. Личен рекорд 4'' 10". 
По закон и в Мексико плажовете са държавни и всеки има свободен достъп до тях. Местни амбулантни продавачи на сувенири се подреждат в линия така, че да не пречат на плажуващите. 
Сред всякаквите спортни занимания, тази година се налага и флайборда/джетпак - всеки да го нарича както иска. Не е лесно да се държиш на водни струи. Хич. 
Задължително преживяване е срещата с китове. За целта се настаняваме в скоростен катер. Бързото придвижване прави по-лесна срещата с морските гиганти. 
Когато шкипера на катера изключи двигателите, китовете стават ужасно дружелюбни и любопитни, минават отдолу, търкат се с перките. За щастие косатки нямаше. 
Мама китка с малкото китче. Сиви, сини и гърбати китове идват от Аляска на юг за да раждат в топлите води. 
Сив кит в цялото му величие. 
През ден, през два, наоколо акостират круз-лайнери, които изсипват стада туристически добитък на брега. 
"Плаж на любовниците" наричат това кътче откъм залива на Кортез, а преминавайки от другата страна към океана пак има плаж, но вече - "плаж на разводите". 
Викат, това бил върха на огромния геоложки разлом Сан Андреас, но шега, майтап - и той минава точно тук някъде отдолу. 
Орли-рибари са накацали по скалите. 
А понякога и самите скали са концептуално изкуство. 
И накрая: Home, Sweet home. 