Потребителска фотогалерия
Разположена на около 10 км източно от Тиренско море, на бреговете на река Арно, Пиза е известна предимно с наклонената си кула. Катедралният комплекс Piazza dei Miracoli (Площадът на чудесата) обаче е много по-забележителен и кулата е само една малка част от него. Наклонената кула всъщност е камбанарията на катедралата. 
Piazza del Duomo е разположен на север от р. Арно по вече несъществуващия днес неин приток Аузер. За разлика от типичните павирани площади на Италия, Piazza del Duomo е голямо затревено поле, доминирано от три монументални произведения на архитектурата, светещи в облицовката си от камък и бял мрамор. 
Това са известната катедрала на Пиза, баптистерият и камбанарията. Тези три функции са били слети в една църква в Северна Европа, но съществуването им като три отделни сгради е типична италианска практика от този период. Четвъртата структура – заграденото със стени гробище (Кампосанто) – е в северния край на комплекса. 
Макар официално да се нарича романска, катедралата на Пиза (1064–1110) демонстрира аспекти на романско, ислямско, византийско и трансалпийско архитектурно влияние. Стилистично, тя е без прецедент. 
Надписите на бялата ѝ мраморна фасада описват историята на катедралата и обстоятелствата на нейното построяване. Катедралата е кръстовидна и е разположена по оста изток-запад, а основната ѝ апсида сочи на изток. 
Планът е по-скоро раннохристиянски или дори римски, отколкото романски по характер. Всяка ръка на трансепта има собствена апсида, което създава впечатление за две малки базилики, прикрепени към една по-голяма. За да се поддържа вътрешността ѝ, са използвани "рециклирани" класически колони. 
Подобно на катедралата, баптистерият (1152–края на ХІV в.) отразява сливане на ислямския и византийския архитектурен стил с християнския и римския, несъмнено продукт на този период на кръстоносните походи. Твърди се, че сградата е копирана от църква от ІХ в. в Далмация (бивша Западна Югославия). 
Баптистерият обаче демонстрира и готическо влияние, което по-късно ще започне да доминира в християнската архитектура в Западна Европа. До голяма степен подобно на катедралата, той е построен от бял мрамор със сиви ленти и е заобиколен от аркади с колони. 
Баптистерият е висок 54.,5 м с диаметър 38,8 м. Структурата вътре се поддържа от 8 големи монолитни колони. Първоначалният архитект е Диотисалви. Никола Пизано поема работата през 1260 г., а синът му – през 1285 г. Необичайна характеристика е, че западната страна на купола е покрита с глинени плочки, а източната – с оловни плочи. Една от хипотезите е, че глинените плочки предпазват от ветровете от Тиренско море на запад. 
Камбанарията е една от най-известните сгради на света, но историята на строежа ѝ е по-малко известна. Започната е през 1173 г., но скоро се накланя заради нестабилната почва и многобройните следващи опити за стабилизиране затрудняват установяването на точните дати. Кръглата форма и голямата височина (днес 55,86 м от ниската страна и 56,70 м от високата) са необичайни за времето. 
Пиза започва историята си като гръцка колония, попада под римско управление през 180 г. пр. Хр. Остготи, византийци, ломбардци, франки и каролинги контролират района по едно или друго време. Създаденото от корабоплаването богатство предизвиква големи борби и редица войни с другите градове-държави в Италия. Славата и престижът приключват през 1824 г., когато Пиза губи морска битка срещу Генуа. 
Започната през 1063 г. от архитекта Бускето, катедралата на Пиза е архитектурен шедьовър. Тя доминира на монументалния Площад на чудесата. Корабът ѝ е покрит с дървен покрив. Подпорите са прости. Трансептите пресичат кораба и всеки завършва с апсида. Външността е създадена с ленти от раиран мрамор и този модел се повтаря и вътре. 
Катедралата зависи от пропорциите и деликатните орнаменти, а не толкова от някакво ново структурно развитие. Друг архитект, Райналдо, завършва работата през ХІІ в., но Бускето е основател на специфичния пизански романски стил, характеризиращ катедралата. 
Освен романския стил, в нея се откриват и други стилове, например четирите редици на откритата галерия над входа съдържат няколко по-малки кръгли арки, които са типична характеристика на мавърската архитектура. Вътрешността и особено красивата мозайка свидетелстват за византийско влияние. 
С нарастването на военноморската мощ на Пиза всички тези влияния са донесени в града от различни пътешественици и моряци. По времето на строителството катедралата е една от най-внушителните в света. 
Катедралата е посветена на Успение Богородично и на самия връх на западната фасада посетителите виждат статуята на Дева Мария с детето. От двете ѝ страни стоят четиримата евангелисти. 
Фасадата е съставена от аркади на пет нива и датира от ХІІІ век. Горните четири нива арки са изнесени пред стената на сградата, предизвиквайки чувство за пространство, дълбочина и освобождавайки твърде голямата фасада от всякакво чувство за тежест. 
Арките образуват екранна стена и допринасят за играта на светлосенките. Цветни панели, някои от стъкло, са инкрустирани в предната и страничните фасади. Според специалистите тази интеграция на изкуството и архитектурата е изключителна. 
Другата особеност, която кара фасадата да изпъква, са масивните бронзови врати. Те са покрити с красиви релефи, изобразяващи различни библейски истории. 
Бялата фасада е изумителна, но същото може да се каже за вътрешността с нейния масивен неф и красиви странични кораби. От двете страни на нефа са подредени гранитни коринтски колони. Интересното е, че те са взети от джамията на Палермо – завладени са от жителите на Пиза и са донесени в града през 1063 г. 
Във вътрешността се намират и някои от най-великите средновековни произведения на изкуството в света, макар че пожар през 1595 г. унищожава голяма част от тях. Това е причината интериорът да е украсен предимно с ренесансово изкуство. Оцеляла от огъня обаче е мозайката в апсидата, която представя Христос, а от двете му страни са Дева Мария и св. Йоан Богослов. 
Най-впечатляващ обаче вероятно е фино изработеният амвон, който също е оцелял от пожара. Той е дело на Джовани Пизано (1302–1311) и се разглежда като един от шедьоврите на средновековната скулптура. 
Амвонът обаче невинаги е бил толкова популярен. Хората, осъществявали ремонтните работи след пожара от 1595 г., смятали, че старият готически амвон е обида за очите и го разглобили и съхранили в сандъци. Открит е повторно едва през 1926 г. и е сглобен наново, а днес стои на оригиналното си място. 
Амвонът се поддържа от обикновени колони, но и от подобна на статуя колона, известна като кариатиди или теламони (мъжка фигура поддържаща свод). Горната част на амвона има релеф, изобразяващ драматични сцени от Новия завет: от Благовещението до разпъването на кръста. 
Близо до амвона се намира висяща бронзова лампа, която според популярната легенда Галилей наблюдавал да се люлее по време на литургия, когато му хрумнал законът за махалото. За съжаление лампата е излята през 1586 г. – няколко години след откритието на Галилей, но пък най-вероятно друга лампа е висяла на същото място преди нея. 
Бронзовите ангели (1602 г.) от двете страни на входа към хора са оформени от бароковия майстор на бронза Джамболоня. Разпятието над олтара също е негово. 
Апсидата е украсена с огромна мозайка от ХІІІ век на Христос Пантократор. Завършена е през 1302 г. от Чимабуе, който добавя св. Йоан Богослов от дясно. 
В катедралата се намират и някои гробници на влиятелни личности. Една от тях е на светеца покровител на Пиза и покровителя на всички пътешественици св. Раниериус. Гробницата на императора на Свещената римска империя Хенри VII от Тино ди Камаино (1315 г. с два ангела от Гирландайо) е в южния трансепт. Папа Григорий VIII е погребан тук, но в пожара през 1595 г. гробницата му е унищожена. 
Любопитен факт е, че не само камбанарията, но и катедралата се накланя, макар и не толкова много като кулата. Когато се застане на алеята обаче това се вижда добре. 
През лятото входът понякога е от главната порта, която е една от трите, излети от учениците на Джамболоня, след като пожарът през 1595 г. унищожава оригиналите. Обичайният вход за катедралата е в южния трансепт близо до камбанарията: там е оригиналната бронзова Врата на Сан Раниери, излята от Бонано Пизано през 1180 г., докато работи върху камбанарията. 