Потребителска фотогалерия
Пиаца Санта Кроче е един от най-големите и най-известните площади в централна Флоренция. 
На площада доминира базиликата Санта Кроче – най-голямата францисканска църква в света. 
Най-забележителните характеристики на базиликата са нейните 16 параклиса, много от тях украсени с фрески от Джото и неговите ученици, и гробниците и кенотафите. 
В нея са погребани някои от най-знаменитите италианци, например Микеланджело Буонароти, Николо Макиавели, Енрико Ферми, Галилео Галилей, Уго Фосколо, Гилермо Маркони, Луиджи Керубини, Леон Батиста Алберти, Виторио Алфиери, Джоакино Росини, Лоренцо Гиберти, Лоренцо Бартолини, Пиер Антонио Микели, Бартоломео Кристофори и Джовани Джентиле. 
По тази причина тя е известна и като Храма на италианската слава. 
Строителството на базиликата Санта Кроче е добре документирано: то официално започва на 3.05.1294 г., когато архитект Арнолфо ди Камбио полага първия камък на това, което ще се превърне в шедьовър на готическото изкуство. 
Плановете му се базират на пространствена грандиозност със структурни елементи, които са осъществени с рационална яснота и трезвост. 
Построена е като египетски кръст (с формата на T) с три кораба (114,45 м), олтар и трансепт, пълен с параклиси, чийто патронаж е запазен за най-известните фамилии в този район на града и най-вече Барди и Перуци. Джото и неговите ученици проектират и прозорците със стъклописите. 
Когато църквата най-накрая е завършена през 1442 г., е осветена от папа Евгений IV. Фасадата е оставена неукрасена; тя всъщност е завършена едва през 1857–1863 г. – приблизително по това време камбанарията е построена наново, за да замести първоначалната, която е била ударена от мълния. 
Нови архитектурни допълнения са въведени под патронажа на Козимо де''Медичи и Андреа де''Паци. В църквата работят Микелоцо, Андреа дела Робиа, Мино да Фиезоле, Филипо Бренелеши, Бернардо Роселино, Бенедето да Маяно, Джовани Антонио Дозио и Джорджо Вазари. 
Пред базиликата се намира прочутата мраморна статуя на Енрико Паци, посветена на Данте Алигиери. 
Освен базиликата, на площада има и няколко важни палата. 
Палацо Коки-Серистори срещу базиликата е шедьовър от ХV век (с по-ранни основи), дело на Джулиано да Сангало – личния архитект на Лоренцо Великолепни (с по-късни допълнения, приписвани на Бачо д''Аньоло и Симоне дел Полайуоло). 
Днес в него е централата на Първия квартал във Флоренция. Пред палата има бароков фонтан, приписван на Пиетро Мария Барди, построен през 1673 г. По-късно (ок. 1816 г.) е реставриран от Джузепе Манети. 
В южната страна на площада е Палацо дел''Антела – дълга сграда с фасада, украсена с изумителни (макар и вече почти избледнели) фрески на Джовани да Сан Джовани и с прозорци с различни размери (вероятно за да създават илюзията, че са еднакви, когато се гледат от стъпалата на църквата). 
Днес приземният етаж на палата е зает от магазини и ресторанти, а горните етажи се управляват от семейство Пиколомини като стаи за настаняване на гости. 
Санта Кроче традиционно винаги се е използвала за важни граждански и религиозни събития заради големите си размери. Тук францисканските проповедници, както и св. Бернардино от Сиена по време на чумата от 1437 г. са се обръщали към населението. 
Тук се празнуват и Карнавалът и първомайските празненства, както и различни турнири и са се разполагали въртележки, особено през Ренесанса, с ентусиазираното участие на по-младите членове на флорентинската аристокрация. Такива събития включват прочутите турнири, описани от Пулчи (1469) и Полициано (1475) с основни участници Лоренцо и Джулиано де''Медичи. 
Тук се провежда и прочутата игра Калчо Фиорентино, играна всяка пролет между отборите на четирите "квартала" на Флоренция. 
През 2006 г. Роберто Бенини рецитира Божествената комедия на Данте зад статуята му на стълбите на базиликата. 
Почти всяка седмица се провежда различен тематичен пазар или фестивал – годишният Коледен пазар и по-новият фестивал на шоколада. Тук се провежда и Флорентинският маратон през есента и Полумаратонът през пролетта. 
През деня пиацата е пълна с хора, които се възхищават на базиликата и на суматохата на площада, а вечер се превръща в място за срещи за флорентинците и туристите, както и в център на нощния живот. 
Стъпалата на базиликата и пейките на пиацата са пълни с хора, които говорят, пият бира, а близките барове допринасят за препълването на площада. 
Плочата над входа на един от магазините на площада указва нивото, което е стигнала водата на р. Арно при наводнението от 1966 г. 