Потребителска фотогалерия.
На по-малко от половин километър от село Татул, Момчилградско, се намира един от най-величествените тракийски мегалитни паметници по българските земи. 
Комплексът Татул се състои от древно езическо светилище и средновековна крепост. 
За неговата точна датировка още се спори, тъй като се откриват материали от различни епохи. 
Подобно на Перперикон, на Татул се наблюдава приемственост между езическите култове и християнството. 
На скалния връх са издълбани два гроба, към които водят изсечени в скалите осем стъпала. 
По съседните канари са оформени култови площадки, ниши, системи от улеи и басейни. 
Смята се, че освен светилище за жертвоприношения, Татул вероятно е бил и място за наблюдение на Слънцето. 
Мегалитът е с ориентация изток-запад и издяланите процепи в скалите "улавят" лъчите в точно определени дни през годината – четирите равноденствия. 
Известни са невероятните астрономически познания на траките. 
Според елинските хронисти тракийските жреци са познавали поименно 500 звезди и са синхронизирали календара си по движението на небесните тела. 
Тракийската обредност е свързана най-вече с култа към Слънцето. 
По всяка вероятност жертвоприношенията са се извършвали при изгрев или залез. 
Светилището при Татул е съществувало още през ХV–ХІV в. пр. Хр. 
В къснобронзовата и ранножелязната епоха жертвените олтари са били открити. 
Намерени са около 30 глинени олтара и още толкова ритуални съда. 
При разкопките на мястото са открити керамичен жезъл на жрец, запазено глинено кандилце с красиви орнаменти, прешлен за вретено, тежест за вертикален стан във форма на пирамида, много керамични предмети, монети от ІV–ІІІ в. пр.Хр., части от керамична маска на Дионис и др. 
Сред находките е статуетката на гол мъж, който с едната си ръка е подпрян на лира, а с другата държи плектрон (пластинка от дърво, кост или друг материал, с която се докосват струните на музикален инструмент). 
Според някои учени статуетката най-вероятно изобразява прочутия тракийски певец и герой Орфей, а светилището е негов хероон (гробница), построен през елинистичната епоха (ІV–ІІІ в. пр. Хр.). 
По-късно, когато римляните идват на Балканите, храмът е обновен – около средата на I в. сл. Хр. 
Между елинистичния и римския период има слой, дебел около 1.4 метра. 
Археологическите проучвания на култовия паметник при Татул продължават. 
Хълмът на светилището. 
Западната крепостна стена. 
Мегалитът на върха с двете гробници. 
Площадката под мегалита. 
Площадката под мегалита. 
Северната стена. 
Гледки от хълма на светилището. 
Гледки от хълма на светилището. 
На входа на комплекса. 