Потребителска фотогалерия
Замъкът в Торекиара, селце в общината Лангирано в провинция Парма, без съмнение е един от най-внушителните примери на укрепена архитектура не само в Емилия-Романя, но и в цяла Италия. 
Разположен на първите хълмове на Апенините в район, който винаги е бил познат с мекия си климат, замъкът е заобиколен от лозя и разкрива великолепни гледки към края на долината и към града. 
Построен е между 1448 и 1460 г. от Пиер Мария Роси, граф на Сан Секондо, висш командир на служба при Висконти, отчасти за да може да контролира естуара на р. Парма в долината и отчасти като съвместно жилище за него и любимата му Бианка Пелегрини да Арлуно. 
Комплексът на Торекиара е изграден от самия замък (на 80 м. над долината) и малко селце на върха на терасиран хълм на 278 м над морското равнище. Обграден е с ров с падащ мост и има четири квадратни ъглови кули, свързани с тройна укрепена стена. 
На входа на комплекса на замъка на върха на хълма от източната страна е църквата на Сан Лоренцо, чиято фасада първоначално е гледала на запад във връзка с първоначалния вход към замъка, също гледащ на запад. По-късно, в края на ХVІ и началото на ХVІІ в. е трансформирана, за да се създаде нов ров и защита на външната стена. 
Компромисът между военната и жилищната функция е попречил замъкът да претърпи структурните промени и допълнения, често срещани в много сгради, построени за крепости, а впоследствие модифицирани в благороднически палати в края на феодалните борби. 
Замъкът има три пръстена от стени и четири ъглови кули. 
Днес входът на замъка гледа на изток и от него започва стръмна покрита рампа, подобна на откриваните в другите крепости около Парма, която води до малко площадче пред входа във втория пръстен стени. 
В средата на замъка има квадратен вътрешен двор, наречен Двор на честта (дългата му страна е 26,55 м). Достъпът до него е бил по дълъг, покрит пасаж. 
На първия етаж е параклисът на Сан Никомеде. 
Към края на ХVІ в. от източната страна към ъгловите кули на втория пръстен от стени са добавени две сгради с покрити тераси и е създаден идеален пункт за наблюдения над огромна панорама. 
От двора има достъп до Сан Никомеде (североизточната кула) с оригинална предна врата с монограмите на Пиер-Мария и Бианка и фрески на Чезаре Балиони – тук като че ли са погребани двамата любовници, тъй като има два надгробни камъка. 
Интериорът на замъка има голям брой украсени със стенописи зали и стаи, предимно с натуралистични, фантастични и гротескови теми. 
На първия етаж са стаите на Юпитер, на перголата, на победата и на завесата, а стенописите се приписват на Чезаре Балиони, и Ангелската стая с алюзии с купола с известното Успение Богородично (1522–1530) на Антонио Кореджо. 
Стаята на перголата 
Стаята на победата 
Стаята на завесата 
Кухнята на замъка 
На горния етаж е голямата зала с акробатите, която заема цялата североизточна страна на замъка. Фреските са отново на Балионе и Джовани Антонио Паганино (последното десетилетие на ХVІ век). 
Тук е и прочутата Златна стая (в североизточната кула) – брачната стая, която дължи името си на златните листа, които са украсявали плочките на стените. 
Златната стая е украсена с фрески между 1460 и 1462 г. от Бенедето Бембо (1420–1493?) със сцени на тавана от ритуала на рицарската любов. 
Отстрани са фреските, изобразяващи дългото любовно пътуване на Бианка, която търси из целия замък любимия си, за да празнуват силата на любовта и огромните мащаби на неговите владения, предадени с големи детайли и грижа от иконографска гледна точка. 
Златната стая гледа към дълбока лоджия, построена в края на ХVІ в., когато замъкът губи отбранителните си функции и е превърнат в господарско имение. 
Във вътрешността на аркадата, която води до Златната стая, има още три стаи със стенописи, които са възстановени наскоро. Те са известни като стаите "Зора", "Пладне" и "Вечер". 
Стаята "Зора" е първата от четирите, която свързва кулата на Златната стая с кулата на Сан Никомеде. 
Стаята "Пладне". Тези три сравнително малки стаи са възстановени в края на 90-те години на ХХ век и са много подобни по размери и декорации – ята птици, летящи в небето сред облаци. 
Стаята "Вечер". Стените са покрити с ловни и риболовни сцени и пейзажи, люшкащи се между реалното и фантастичното. Имената на тези стаи идват от различната интензивност на светлината, която обагря пейзажите в различни нюанси на небето в съответствие от времето в денонощието. 
Тези стаи са украсени с поредица от зрелищни панорами, приписвани на школата на Балионе. 
Галерията с гербовете заема цялата североизточна страна на долния етаж между Кулата на Златната стая и кулата на лъвовете. Най-вероятно това е приемната зала на замъка, използвана за официални банкети и приеми. Името ѝ идва от осемте герба, украсяващи стените. Фреските са дело на Джованини Антонио Паганино (1572–1588). 
Гледка от вътрешния двор на замъка Торекиара 