Потребителска фотогалерия
Честър е град в Чешир, Англия. Разположен е на река Дий, близо до границата с Уелс. Районът се населява от 2000 г., но той получава статут на град през 1541 г. Наскоро в американско онлайн проучване Честър е обявен за петия най-хубав град на Европа, измествайки такива съперници като Рим, Париж и Венеция.
Конната писта на Честър е най-старата в Британия и продължава да се използва. Първите конни надбягвания на "Руди" се провеждат през 1539 г., замествайки прословуто кървавия футболен мач от вторника след Сирни заговезни. Кметът Хенри Джий позволява тази размяна.
Честърските аркади – покритите пътеки на първия етаж на всяка от четирите основни улици на Честър – са уникални не само за Британия, но и в света. Те позволяват магазините в града да се разположат на два етажа поне от ХІІІ век насам. 
Честър е най-големият запазен град с градски стени в Англия - стените му обграждат целия град.
Честър е основан като римски форт през 79 г. и тогава е известен като Дева. Той е една от трите основни римски бази във Великобритания.
Римският амфитеатър, който има места за 7000 зрители, е най-големият във Великобритания, а Честърската катедрала е най-популярната туристическа атракция на Северозапада.
Светецът покровител на Честър е св. Уърбург, който е от инструментално значение в реформата на манастирите в цяла Англия. В Честър се намира единственото оцеляло каменно римско светилище в Англия – светилището на Минерва, наречено на богинята на войната, и днес е първостепенна културно-историческа английска забележителност.
През 1403 г. Хенри – принц на Уелс и бъдещият Хенри V – заповядва уелсците да бъдат изгонени от Честър – никой от тях не може да влезе в града преди изгрев или да остане след залез под заплахата от обезглавяване. Няма архивни документи тази заповед някога да е била отменяна.
През 2011 г. населението на Честър е 118 хил. души – 48% мъже и 52% жени. От тях 78% определят религията си като християнска, а 98% са бели.
Честър е основан като форт до река Дий около 75 г., наречен Дева. Първоначално е бил дървен с ров от външната страна и земен насип с дървена палисада отгоре. В началото на ІІ век части от този форт са построени наново с камък. Скоро гражданско селище се оформя извън форта на Честър. Войниците представляват пазар за гражданските стоки.
В римския Честър живеят същите занаятчии, които се откриват навсякъде в империята: грънчари, хлебари, месари, дърводелци и ковачи. Римският Честър е и натоварено малко пристанище, през което се внасят луксозни стоки като вино и фина керамика.
В римския Честър има и голям амфитеатър, в който хората са забавлявани от гладиатори или с жестоки "спортове" като бой с петли и насъскване на кучета срещу мечки. През ІV в. обаче римската цивилизация започва да се разпада. В Англия хората се оттеглят от градове като Честър, които са частично или изцяло изоставени. Какво става с Честър, след като римляните се оттеглят, не е известно със сигурност. Може би е имало малък брой хора, които са продължавали да живеят зад градските стени на стария град, обработвайки земята наоколо.
След напускането на римляните, Англия и Уелс се разделят на две враждуващи кралства. Честър вероятно е бил в северния край на уелското кралство.
Саксонците обаче нахлуват в Източна Англия и напредват на запад. Към VІІ век те достигат и до Честър. Ок. 617 г. се води битка в Честър между уелсците и саксонците. Саксонците печелят и Честър попада в техните ръце. Те му дават името, тъй като наричат група от римски сгради ceaster, а в течение на времето това е видоизменено на Честър. 
През ІХ в. датчаните нахлуват в Англия. През зимата на 893-894 г. датска армия използва стария римски форт. Те прекарват там зимата и са обсадени от Алфред Велики. В началото на Х в. Честър е обявен за бург (burgh), или укрепено селище. Саксонците имат политика да създават такива укрепени селища (burghs) по цялото кралство като крепости в случай на нови датски атаки. Улиците в Честър са очертани и хората са насърчавани да се заселват в него. Скоро Честър става процъфтяващ малък град с монетен двор и седмичен пазар. 
Честър е и пристанище. Вино се внася от Франция и Испания, храна се докарва от Ирландия, а домашни животни – от Уелс. Честър е процъфтяващ малък град с население от ок. 2000 души.
През 1069 г. Северна Англия въстава срещу Уилям Завоевателя. Той отвръща с "опустошаването на Севера". В Честър повече от 200 къщи са унищожени. През 1070 г. Уилям строи дървен замък в Честър, за да контролира жителите му.
През ХІІІ в. той е построен наново от камък. През 1092 г. е построен бент на р. Дий. От двете страни на реката воденици мелят зърното на брашно. През 1071 г. крал Уилям прави Уилям от Авранш граф на Честър. Графът има пълен контрол над града. От 1301 г. обаче най-големият син на краля е граф на Честър. 
Средновековният Честър процъфтява. Той продължава да участва във вноса на луксозни стоки като виното и търгува с Ирландия и Северен Уелс. В Честър основният занаят е кожарството. В града живеят майстори, подготвящи кожите за обработка, бояджии, майстори на ръкавици, обущари и седлари. Има и тъкачи и се изнася вълна. Честър има годишен панаир.
През средновековието панаирите са били като пазари, но са се провеждали веднъж годишно. Хората идвали от целия Чешир, за да купуват и да продават на панаира в Честър.
През средновековието занаятчиите копаят изби под къщите си и продават стоките си от стая в предната част на къщата. Честър е разположен на скала, така че "избите" са частично над земята, а стоките се продават на първия етаж. Това е произходът на Честърските аркади. 
Портата Келиярд е построена през 1274 г., така че монасите да могат да достигат до двора, в който отглеждат зеле. Водната кула е построена през 1322 г. В края на средновековието Честър вероятно е имал население от ок. 4000 души, въпреки че много хора умират от Черната смърт през 1349.
През ХV в. пристанището на Честър запада, тъй като р. Дий се затлачва.
През 1092 г. саксонската църква на св. Уърбург е превърната в абатство. В средата на ХІІ в. в Честър е построен женски манастир.
През ХІІІ в. пристигат проповядващите монаси в Честър. Там има три техни ордена. Доминиканците пристигат през 1236 г. и са известни като черните монаси заради облеклото си. Францисканците, или кафявите монаси, идват през 1237, а накрая са кармелитите, или белите монаси – през 1277.
През средновековието Църквата основава "болници" и в Честър има 3, вкл. "Св. Ленард" – приют за прокажени на ок. 1 миля от града. Като всички средновековни градове, и Честър страда от пожари. Това е постоянна опасност, тъй като повечето сгради са дървени със сламени покриви. През 1115 и 1278 г. в Честър има големи пожари. 
През 1506 г. Хенри VII дава на Честър статут на град. Той е обявен за самостоятелно графство, отделно от Чешир. През 1538 г. Хенри VIII закрива манастирите в Честър. През 1540 г. закрива и женския манастир, а абатството на Честър през 1541 г. е обявено за катедрала. 
През ХVІ и ХVІІ в. Честър е известен с кожарството си. Има и производство на вълна. Вълната е тъкана и след това тепана с помощта на дървени чукове, задвижвани от водениците на р. Дий в глина и вода, за да се почисти и да се сгъсти. Пристанището процъфтява, макар че р. Дий вече не е плавателна чак до Честър и корабите трябва да акостират по-надолу по течението. Честър остава важен пазарен град.
В ранното средновековие има един седмичен пазар, но през ХVІІ в. специализираните пазари вече са няколко.
Подобно на всички Тюдорски градове, Честър страда от чумни епидемии – през 1517, 1552, 1603 и 1605 г. Въпреки това расте бързо и към 1600 г. може би има население от ок. 7000 души. Палатът Стенли е построен през 1591, а от 1609 г. се провеждат конните надбягвания на "Руди".
През 1642 г. избухва гражданска война между краля и Парламента. Хората на Честър подкрепят краля и издигат насипи около града, за да защитят предградията, които са се оформили извън стените. Парламентарните войски атакуват Честър през юли 1643, но са отблъснати. През юли 1644 г. кралят губи битката при Марстън Мур.
През ноември парламентарната армия обсажда Честър в продължение на 6 месеца до май 1645 г. по това време парламентарните войски са нужни другаде и се оттеглят. През септември 1645 г. кралят пристига с армия в Честър. Парламентарните поддръжници се запътват към Честър и роялистите излизат, за да ги посрещнат, но са разгромени при Роутън Мур. Твърди се, че кралят наблюдава битката от Финикс Тауър, чието име е сменено на Кинг Чарлз Тауър. След това кралят се оттегля и оставя Честър да се оправя сам. 
Парламентаристите отново обсаждат Честър. Хората инатливо отбиват атаките им, макар че парламентарните войски стрелят с топове срещу стените, нанасяйки щети на много сгради в града. Роялистите сега губят войната и е въпрос само на време Честър да се предаде. Най-накрая, през февруари 1646 г., хората на Честър приемат неизбежното и капитулират. 
През 1647 г. в Честър избухва чума. Следващите епидемии са през 1650 и 1661 г. През 1650 г. са построени 9 приюта за бедни в града, но до днес са останали само 6. Gods Providence House е построена през 1652, но е издигната повторно през 1862 г. През ХVІІІ в.
Честър бързо расте и много нови къщи са построени извън стените. Благотворителното училище Blue Coat е построено през 1717. Старите кожарски занаяти западат. Джорджианският Честър е пазарен град, а не индустриален център, макар че има огромно разнообразие от занаятчии, които работят в града, който е известен със сребърните изделия, оловото и корабостроенето.
През 1735 г. р. Дий е издълбана, за стане отново плавателна до Честър. През 1797 г. до града е прокопан канал. През 1657 първите дилижанси тръгват между Честър и Лондон.
През ХVІІІ в. Честър става голяма спирка по пътя на дилижансите. През 1755 г. е построен лазарет, а първият театър в Честър е от 1773 г. В края на ХVІІІ в. портите на средновековния град са разрушени, тъй като пречат на трафика. Заместени са от декоративни порти. Замъкът на Честър е построен наново през 1788–1822 г.
Мостът на въздишките е построен през 1793 г. Твърди се, че получава името си, защото осъдените затворници са водени от затвора до параклиса "Св. Йоан" за последно причастие, преди да бъдат върнати в затвора и да бъдат обесени. През 1801 г. Честър е с население 15 хил. души. По стандартите на онова време той е голям и важен град. Към 1851 г. населението вече е над 27 хиляди души. 
През Наполеоновите войни (1793–1815) корабостроенето в Честър процъфтява. Много кораби се строят за Военноморския флот. Преработката на олово също процъфтява, тъй като са необходими много сачми. Оцеляващата кула, където са се изливали сачмите, е построена през 1800 г. 
Честър обаче не е трансформиран от индустриалната революция по начина, по който това се случва с други северни английски градове. Той остава префинено място и е много популярен сред заможните туристи. Хотел "Гроувнър" е построен през 1866 г. 
От 1817 някои от къщите в Честър имат газово осветление, е през 1819 улиците са осветени на газ за пръв път. Електричеството е въведено през 1896 г. През 1826 г. е основана водна компания, за да осигурява вода по водопроводи. Мостът Grosvenor е построен през 1833 г., железницата стига града през 1840 г. Централната гара е построена през 1848, а от 1879 г. теглени от коне трамваи обикалят улиците. 
Животът във Викторианския Честър постепенно се подобрява. Паркът Гровнър е създаден през 1867 г. Новото кметство е от 1869, първата обществена библиотека открива врати през 1877. Музеят Гровнър е построен през 1885, а през 1888 г. става county borough – голям град, който преди това е имал административен статус на графство. Часовникът Ийстгейт е издигнат през 1899 г. 
През 1901 г. Честър има население от 38 хил. души. Трамваите са електрифицирани през 1903, но са заменени от автобуси през 1930 г.
През 20-те и 30-те години в Честър са построени първите общински жилища, които да заменят гетата, разрушени през 30-те години. През 50-те и 60-те години се строят още повече общински жилища.
През 1965 г. се строи нов търговски център – Grosvenor Shopping Centre. Портата Сейнт Мартинс е от 1966 г. Вътрешно околовръстно шосе е построено през 1972 г. Търговският център Forum Shopping отваря врати през 1973, а Chester Heritage Centre – през 1975 г. Нова сграда на съда е построена през 1991 г.
Корабостроителството в Честър приключва през 30-те години на ХХ век, а последните докове затварят през 60-те години на ХХ век. Днес основните индустрии в Честър са туризмът и търговията, а също и търговия с антикварни мебели.