Потребителска фотогалерия
Йемен е най-бедната арабска страна. И най-многоликата.
В челната десетка е на най-мрачните класации - за тероризъм, клетки на "Ал Кайда", дискриминация, корупция, некачествена храна. Едни от най-красивите сгради също са тук.
Старинни сгради на повече от 700 години. Приличат на курабии, разпределението е по етажи - спални, гостни, кухни, всеки етаж е с конкретно предназначение. 
Йемен е също и забулени жени, мъже с ками (т.нар. джамбии), 70 млн. автомати Калашников (цифрата е вярна), тревата кат, чието дъвчене се е превърнало в национален спорт, камили, племена, усмихнати "партизани". 
Кат е местната трева, която ти повдига тонуса, нещо като коката в Перу. Мъжете масово я дъвчат, бузите им увисват огромни, чак се чудиш как успяват да натъпчат такова количество трева в устата. 
И без стимуланти обаче човек гледа изненадано изумителната архитектура на древни градове, намиращи се под егидата на ЮНЕСКО.
Това е Тула, разположен на над 2 500 метра над морето.
Столицата Сана, днес а и преди бастион на хутите - привърженици на предишния президент Ал-Салех, е един от най-древните градове в света. Все пак на територията на днешен Йемен е царувала Савската царица, впечатлила подобаващо царя на царете Соломон. 
Съвременното строителство е безогледно, българските безсрамия могат да ти сторят шедьовър на урбанистичната мисъл. Сградите отпреди векове обаче, в стария център, са интересни. Макар че да катериш четири етажа, за да влезеш в кухнята, едва ли е мечта на всеки. 
В Йемен през цялото време на човек му се струва, че е участник във филм и се намира сред някакъв автентичен декор. Сградите, оръжията, мръсотията, хората.
На моменти всичко е толкова абсурдно, че всъщност ти помага да не изпаднеш в лудост.
Най-чистото място в целия град е джамията Ал-Салех, на името на предишния президент, открита през 2008 г. Контрастът с околностите е зашеметяващ. 
Етиопски владетел, царувал в Йемен през 6-ти век сл. Хр., пожелал да пренесе свещения за мюсюлманите камък Кааба от Мека именно тук, в сърцето на Сана. На път бил да го направи, но според легендата сънувал, че камъкът трябва да остане в Мека и по никакъв начин да не бъде местен. Така и станало. В противен случай тази галерия нямаше да я има днес. 
Тук контрастите със западния свят са толкова резки и дълбоки, че в един момент губиш представа кое е истинско, правилно и вярно, кое не. Даваш си ясна сметка, че нещата са много относителни и трябва да се внимава с критиките и осъждането. 
Почти всички мъже ходят въоръжени, танкове и картечници се срещат под път и над път, но в същото време усмивките са искрено дружелюбни.
Оставаш с чувството, че автоматите са играчки, така небрежно са носени. Но не са, уви.
Йеменското плато е с височина над 3 хил. метра, Сана е на около 2 200 метра височина – на толкова е първото от Седемте рилски езера. Чувстваш се като в библейски сюжет и очакваш отнякъде да изскочи Мойсей със скрижалите 
На този фон древните крепостни градове се вписват съвсем на място. 
Рок Палас, резиденцията на имамите, се намира на около 15 км извън Сана. 
Това е знаковата забележителност на Йемен, нещо като Мадарския конник у нас или може би Рилския манастир. 
Децата на Йемен - бедни, чисти, любопитни, отворени към света. Дано успеят да изградят по-добро бъдеще за страната си от настоящето. 
Дори и там, на това толкова различно място, се вижда, че хората навсякъде са едни и същи. Просто системата определя бита и социалното поведение. Всичко е относително и е въпрос на гледна точка. 
Момъкът на този пазар, естествено с буза издута от кат, за нула време спретва хляб, картофи, чуден доматен сос, а за месарите – и превъзходни кебапчета. Инспекцията по контрол на храните сигурно би имала известни забележки, но тук никой не знае какво означава това. Храната е повече от вкусна, а обслужването - на ниво - бързо и коректно. 
Автоматът не е рядкост, разбира се, но е рядкост да попаднеш на пълничък йеменец. Като цяло те са доста слаби и жилести 
В Йемен има петрол, много оръжие и малко вода. Тази бедна държавица заема ключово място на пътя на петролните трасета от Саудитска Арабия и Иран. Което изобщо не е добра комбинация, особено когато Саудитска Арабия ти е пряк съсед.
Да посегнеш на такава дребна сиромашка страна, да я обстрелваш със самолети и да избиеш купища деца и невинни хорица е най-уродливото олицетворение на злото.
Йемен е друга реалност. Човек си тръгва с някакво топло чувство от там. Не казвам привързаност, възхищение или желание за повторно посещение. Просто нещо остава в сърцето, един занемарен и овехтял колорит, пълен със самобитност.
Връщането оттам е като край на напрегнат, чудноват, експресивен филм. Тъжното е, че всъщност това е реалност. Далеч оттук, в Йемен.