Потребителска фотогалерия
Територия от 5.5 млн. кв. км, разпростряла се на три континента, с население от 50 млн., покорени 28 народа и държави, и всичко това преди 2 500 години. Историята на древна Персия остава незаслужено в сянката на политически проблеми на днешен Иран, вариращи от международна изолация (доскоро), ядрени преговори и подкрепа на шиитите във войните в Ирак и Сирия.
Най-голямата империя на древността е първият успешен модел на централизирана бюрократична държава с изградена инфраструктура, пощенска и данъчна служба, професионална армия и наложен официален език над всички завоювани територии – политика, която впоследствие ще се прилага в държавното устройство на следващите империи.
На снимката: Останки от двореца на Кир Велики в Пасаргада
През 6 век. пр. н.е. великите сили на епохата – Вавилон, Египет, Мидия и Лидия, разпределят влиянието си в Близкия Изток и Централна Азия, без да забелязват бързото развитие на един малък народ – персите. Мигрирали от север и населили се в югоизточната част на Иранското плато (в района Персис), те много скоро ще ги подчинят.
От този район Кир II поставя основите на Ахеменидската династия (550-330 г. пр.н.е.), започва победоносните си походи и завладява последователно днешните територии на Турция, Ирак, Кувейт, Сирия, Йордания, Израел, Палестина, Ливан, Афганистан, по-голямата част от Египет, Либия, черноморското крайбрежие на днешна България, Румъния, Украйна, Русия, цялата Армения, Грузия, Азърбайджан, Северен Кавказ и по-голямата част от Централна Азия. Наложил волята си над 45% от тогавашното световно населения, Кир II придобива титлата "Велики" и е първият "цар на царете" ("шах-ин-шах").
Освен известен със завоеванията си, Кир Велики е първият държавник, опитал да създаде държавно управление при различно по националност и религия население. Едно от доказателствата е "Цилиндърът на Кир" – изписан с текстове глинен цилиндър, открит във Вавилон, който е изложен в Британския музей.
Кир Велики се проявява и като мъдър владетел, толерантен към представителите на различни народи и религии. В своя Манифест той освобождава и позволява на заточените от Новохудоносор във Вавилон евреи да се завърнат обратно в Юдея и да възстановят Храма в Йерусалим. Като благодарност Кир е увековечен в Библията като единствения не-евреин, обявен за "Месия" (Спасител). "Исая 45 (1): Така казва Господ на помазаника Си, На Кира, когото Аз държа за дясната ръка, За да покоря народи пред него, И да разпаша кръста на царе, За да отворя вратите пред него".
Кир Велики загива като военачалник - в битка с вражески племена.
На снимката: Гробницата на Кир Велики в Пасаргада
Възходът на Персия продължава при Дарий I – третия цар от Ахеменидската династия.
Макар началото на царуването му да е белязано с множество бунтове, Дарий I не само защитава, но продължава да завладява нови територии. Въпреки поражението при Маратон, Персия достига връх в своето развитие. Територията на империята се простира от Западна Азия, Кавказ, части от Балканския полуостров (Тракия, Македония и Пеолия), по-голямата част от черноморското крайбрежие, части от Централна Азия до долината на река Инд, части от Северна и Североизточна Африка, включително Египет, Либия и крайбрежието на Судан (на картата в бяло).
Дарий I реорганизира устройството на империята, като я разделя на отделни провинции и назначава управници (сатрапи) на всяка една от тях. Въвежда нова единна монетна система и единен официален език (т.нар. имперски арамейски език) за цялата държавата, което значително улеснява централизираното управление на огромните територии с разнородно население. Продължава изграждането на пътища, въвежда стандартни мерки за тегло и продължава строежите в Суса, Пасаргада, Персеполис, Вавилон и Египет.
На снимката: Дарий I приема пратеници на чужди държави(каменен барелеф от Персеполис)
Парса, останал в историята с гръцкото име Персеполис, е церемониалната столица на Ахеменидската династия.
Издигнат в подножието на скалистата планина Рахмет, върху огромна тераса с три подпорни каменни стени с височина 5-13 метра, градът се разпростира на 125 декара.
На снимката: Портата на народите в Персеполис
Персеполис е комплекс от няколко двореца, церемониални зали, съкровищница, приемни помещения и гробници. Най-ранната и най-внушителната постройка е дворецът Ападана, разположен близо до централния вход - Портата на народите. По-голямата част от двореца представлява огромна церемониална зала, изградена с множество колони с височина 20 м, където са посрещани височайши гости и пратеници.
На снимката: Останки от двореца Ападана
Изграждането на Персеполис продължава при наследника на Дарий I – Ксеркс I, и продължава до падането на Ахеменидската династия.
На снимката: Дворецът на Дарий I в Персеполис
Портата на народите 
Колони от двореца Ападана в подножието на скалистата планина Рахмет 
Капители на колони. И досега не е известно как древните са издигали тежащите няколко тона каменни капители върху 20-метровите колони 
Персийски воини 
Представители на различни народи носят дарове на Дарий I 
Помещения за гости 
Руини от Персеполис 
Останки от двореца на 100-те колони 
Каменен барелеф на Ахура Мазда – създателя на света според зороастрийството.
Зороастрийството е религия и философия, възникнала през 6 век пр.н.е. в долината на река Инд, откъдето се разпространява в Азия и Близкия Изток. През следващите няколко столетия е една от най-влиятелните религии в света. Зороастризмът е официална религия в Персия до 7 век, когато с нахлуването на арабите е наложен ислямът.
Каменен барелеф от дворецa на Дарий I. Интересен факт е, че съд като този на барелефа се съхранява в Националния исторически музей в София. 
Част от двореца на Дарий I 
Гробницата на Артаксекс II (404-358 г. пр.н.е.) в Персеполис 
Основи на сградата на съкровищницата и останки от Двореца на 100-те колони (на заден план) 
Крилатият бик с човешко лице от Портата на народите е символ на Персеполис 
Подпорни стени на каменната тераса, върху която е изграден Персеполис 
Накш-е Рустам (Некрополис) е древен некропол, разположен на около 12 км от Персеполис, където се намират четири скални гробници на царе от Ахеменидската династия. Наречени "Персийски кръстове", по формата на фасадите им, те съдържат погребална камера със саркофази. 
Гробницата на Дарий I 
Гробниците на Дарий II (вляво) и Артксеркс I (вдясно) 
Гробницата на Ксеркс I 
Няколко каменни барелефа изобразяват царе от Сасанидската династия (226-651 г.).
На снимката: Зороастрийският бог Ахура Мазда връчва царската власт на Ардашир I – основател на Сасанидската династия (226-242 г.)
Триумфът на Шапур I (242-271 г.) над римските императори Валериан и Филип Арабски. 
Краят на Сасанидската династия и Персийската империя идват през 651 г. след нахлуването на арабите, които налагат като официални исляма и арабския език. 