Потребителска фотогалерия
Миналия януари в Шангхай се случи топъл (9-16 градуса), с много слънчеви дни. След четири седмици на нови срещи със стари приятели, музеи, паркове, храмове, незабравими кулинарни приключения и пътувания до Хангдзоу, Судзоу, о-в Хайнан и старата столица Нанджин, напускаме 25-милионния мегаполис и се отправяме към 60-хилядния Дзуджаджао (Zhu Jia Jiao/Zhujiajiao, pinyin, "селището на семейство Дзу"), закачливо, претенциозно или гордо наричан "Китайската Венеция".
Има си и по-поетично име, напълно в духа на доста фантазно-бомбастичната китайска топонимия – Перлен Извор.
Градът има 1800-годишна история, с развито тъкачество и риболов в миналото. Прорязан е от многобройни канали по реката Чинг (Qingpu, pinyin), а отделните му части са свързани с 36 каменни и множество дървени мостове 
Най-известен от каменните мостове е Фанг Шенг (Fang Sheng/ Xeng, pinyin), датиращ от 1571 г. В по-свободен превод, името му означава "пускане (на риба) на свобода". В сегашния си вариант е дълъг около 70 м, с височина около 6 м.
Около моста амбулантни търговци продават жива риба и костенурки на туристи, решили да оправдаят името на моста. Счита се, че това ще донесе добра карма и е напълно в духа на заветите на Конг Фу-дзъ
Северната улица (Bei Dajie). Тук са рзположени многобройни магазини и работилници за лекарства на китайската медицина, подправки, храни, керамика, коприна, занаяти и пр. с вечно оптимистичните и готови за изтощително пазарене китайски търговци 
Редица сгради по централната Северна улица датират от ранните години на династията Чинг (Qing). Между тях е и старата имперска поща, сега музей на пощите в Китай, проследяващ близо 5000 г. на организирано разпространение на вести из огромната империя. 
Малък ресторант по Северната улица. Имате ли достатъчно здрав стомах, за да седнете за лотусова супа, традиционните zongzi (лепкав ориз с плънки, увит в листа и приготвен на пара), рибни специалитети, пържени, задушени или на скара речни охлюви, жаби, скорпиони и пр.?
Внимание: от гледна точка на европееца, хигиената в подобни заведения е с "нестандартни стандарти".
Един от местните специалитети. Добре изсушената риба се яде приготвена със соев сос, джинджифил, бял пипер и пр. екзотични подправки. Философия на китайската кухня в болшинството от регионалните ѝ разновидности: промяна на вкуса на основните съставки до неузнаваемост 
Многобройни лодки и местни "гондолиери" са на разположение на посетителите. Ноември-март е времето за цъфтеж на някои тропически дървета (не успяхме да уточним, дали това е Handroanthus impetiginosus, Bauhinia blakeana или нещо друго, помощ!).
След кратко, но интензивно пазарене с "гондолиера", получаваме "китайска" цена за услугата, тъй като отговаряаме на двете необходими и достатъчни условия: сносен китайски и/или китайски придружител. Китайският закон забранява различните цени за китайци и чужденци, но масовата практика е чужденецът да плаща повече. Резултат от прозаичното пазарене: серия снимки за романтични души.
Лодки край Bei Dajie. 
Bei Dajie (Северната улица). Гръб на стари сгради край канала. 
Стари сгради от династиите Чинг (Чинг) и Минг (Ming) покрай каналите. 
Канал и каменен мост. 
Ето ни пред комплекс от сгради и класическа китайска градина – градината Kezhi (pinyin). В по-словоохотливия превод от йероглифно писмо - "не забравяй да обработваш земята, докато събираш знания от книги". Чудесно напомняне, сякаш взето от писанията на Конг Фу-дзъ.
Комплексът и градината са изградени от местния търговец на сол Ма Уенчинг и тя често е наричана "Градина на семейство Ма". Работата по нея и сградите е започната през 1912 г. и завършена след 15 години и 300 000 liǎng (около 12 тона) сребро. Площ след завършването ѝ през 1927 г.: близо 400 дка. От 1956 г. тук се помещава училище и много от оригиналните сгради, както и части от градината, са разрушени. След 1986 г. комплексът е със специален статут на защитена културна ценност и се поддържа и реставрира
На снимката: Сградата на бибилиотеката и читалнята на семейство Ма. Похвален стремеж не само към материално благоденствие но и към духовност и учение, пак в духа на Конг Фу-дзъ. Интересно съчетание и ритъм на хоризонтали, вертикали и арабески, алюзия за дракон – символ на сила, могъщество и успех. В случая напълно отговарящи на социалния статус на семейство Ма
Като мащаби, растителен фонд и дизайн тази градина далеч отстъпва на градините в Судзоу, Нанджин, Йангдзоу и други в близост. По-малка, Kezhi е много по-интимна. За жалост през януари дори на тази ширина цветята почти липсват.
Но дори през зимата, като концепция и изпълнение, Kezhi е класическа китайска градинa, т.е. поредица от автономни и уникални всеки за себе си пейзажи, които се разкриват един след друг пред посетителя, който следва определен маршрут. Внимателно балансираните водни площи и павилиони са сред главните елементи на китайските класически градини
Камъкът навлиза осезателно в китайската класическа градина и става един от основните ѝ елементи по времето на династията Танг, 6-9 в. сл. Хр. (Tang, pinyin). Ценят се много сурови, необработени скални късове ("камъни на мъдреца"), които контрастират с арабеските и текстурата на флората и водата.
Пиршество и съзерцание за окото, спокойствие на духа, постигнати по много различен начин от европейските и японските градини
Привиден, но добре структуриран хаос на флора, вода и камък. Точно по Шекспир: Though this be madness yet there is method in it. 
По пътеката към следващия пейзаж. 
Строгата геометрия на тези павилиони е умело противопоставена на флорални и скални маси, и дървета. 
Разположението на сградите и растителността използва оптимално ефектите на светлината и отраженията във водата 
**** 
Ако искате да разбрете какво кара Китай и китайците да "тиктакат", са ви необходими: около средно ниво китайски език за пряко общуване, за да не се изгубите в превода; известни познания по китайска история; представа за основите на учението на Конг Фу-дзъ, будизма, и таоизма на Лао-дзъ.
Близо 70 г. управление на ККП и ускореното благоденствие от 80-те насам не са успели да разрушат основите на тази 6000-годишна цивилизация. Дворът на действащия таоистки "Градски Божи храм" (Cheng huang miao, pinyin), посветен на богинята на милосърдието Guan Yin, почитана еднакво от будисти и таоисти. В Китай култът към нея датира от I в сл.Хр. и е привнесен от Индия.
Имате ли неизпълнени желания? Срещу скромна сума можете да ги окачите на вечнозеленото дърво и да работите неуморно и милосърдно за добрата си карма
Утвар в преддверието на храма. 
Статуя на Guan Yin ("Слушаща плача на света") в храма. Богинята е олицетворение на най-висша степен на милосърдие, тъй като самоволно се е лишила от достигнато състояние "нирвана" на дух и тяло, за да спаси всички деца Божии. Интересен паралел с Исус Христос, който жертва със същата цел физическия си живот, а тя – духовния. Еднакво нелек избор. 
Статуя на Guan Yin. 
Статуя на Guan Yin. 
Армия от последователи и ученици на Guan Yin... 
... която ще победи тези два одиозни персонажа със своето, и вашето, милосърдие. 
Статуя на патриарха на семейство Li, щедри дарители на храма. 
**** 
Последна виста от моста Фанг Шенг. Dzai jien/Довиждане, Дзуджаджао. 