Потребителска фотогалерия
Матера в Базиликата, Италия, е един от най-старите градове на света: от неолита до днес (ок. 7000 години) тук живеят хора без прекъсване на едно и също място. Старите квартали, известни като Sassi, изникват в скалиста зона до голям варовиков пролом – Gravina на Матера. Пещерите са частично естествени, отчасти копани на ръка. 
Пещерният дом на Вико Солитарио е в Sasso Caveoso и е типично жилище в пещера, която отчасти е копана на ръка.
Тя може да се датира от началото на ХVІІІ в. Пред дупката се поставя врата, а над нея е единственият прозорец, който осигурява светлина и въздух.
В задната част на жилището, зад построена разделителна стена, се е намирал оборът за животните заедно с яслата.
Хора и животни са живеели заедно, миризмата е била непоносима; всъщност колкото повече е смърдяло от дадено пещерно жилище, съседите са знаели, че толкова по-богато е семейството, защото има много животни.
Вдясно от яслата има друга прокопана кухина, която се е използвала за съхраняване на тора и сеното. 
Срещу стената от туф, която разделя обора от жилището (всъщност едно помещение), се вижда зеленикав сандък, наречен "Пшеничен". Той е разделен на две отделения: едното е за пшеницата за хората, а другото – за фуража за животните. 
Точно срещу леглото е друго пространство за мулето или коня, както и за кокошките, прасето и другите домашни животни. 
Обитателите използват canter – боядисано нощно гърне от теракота с дървен капак, което се е държало вляво от леглото. 
Мебелите до голяма степен се изчерпват с брачното легло, което е много високо, за да бъде колкото се може по-далече от влажността на пода, а и за да се използва пространството под него. Там са се съхранявали различни неща, но обикновено това е било мястото за кокошката и нейните пиленца. 
Брачното легло всъщност са 2 железни пръчки, върху които са поставени дъски, а върху тях е матракът, пълен с листа от царевица. В люлката пред леглото през деня е спяло най-малкото дете, а нощем то е било в леглото с родителите си, за да освободи мястото за друго малко дете. 
Раклата до леглото е изпълнявала функциите на гардероб за всекидневните дрехи. Най-долното чекмедже се е отваряло през нощта, за да се използва като легло за най-малкото от децата. 
Другият скрин е зестрата на жената и се известен като скрина за бельото.
Всички чекмеджета на скриновете в пещерата нощем се превръщат в "легла" за децата, защото се отварят и в тях се слагат малки "матраци" от царевични листа.
Семейството на обитателите на пещерите (Sassi) средно е имало по шест оцелели деца; детската смъртност е била около 50%. 
По време на хранене семейството се е събирало около малка маса, на която домакинята е поставяла една-единствена голяма чиния, от която са се хранели всички. 
Срещу леглото и до яслата за животните е станът и други инструменти за обработка на памук. Станът обикновено се е вземал назаем или под наем през зимата, за да се подготвят нужните дрехи за семейството и зестрата за дъщерите. 
През зимата пещерата се е отоплявала с мангал, около който е сядало семейството в редките моменти за отдих и общуване. 
Вляво в пещерата е легенът, използван за миене, и цистерната, в която се е събирала дъждовна вода. Тъй като в Базиликата климатът е сух и няма големи реки и езера, всяка капка водя е трябвало да се пести, така че се е "рециклирала" многократно: за готвене, пране, миене и поене на животните. 
Вляво от входа е кухнята в друга дълбана на ръка кухина. Тя е с класическа тухлена печка с фурна на дърва, с два малки котлона, медна тенджера и друга кухненска посуда. 
Във варовиковата скала са дълбани ниши, които да служат като рафтове за съхраняване на глинените съдове и гърнетата за готвене. На същата стена са се закачали хамутите за животните. 
Всичко това е добре известно, защото този начин на живот се съхранява до 1952 г., когато премиерът на Италия Алсиде де Гаспери вижда пещерите и в нелицеприятна реч ги обявява за "срам за нацията".
Приет е специален закон за прехвърлянето на 15 хил. души към новопостроени квартали в съвременния град. На снимката е отворът на цистерната, в която кой знае защо днес туристите пускат монети.
Новите квартали са построени според плановете на архитекта Луиджи Пичинато.
По онова време Матера има 30 хил. жители и прехвърлянето на половината население става между 1953 и 1968 г. То не става лесно, защото денем обитателите на пещерите са гонени в новите жилища, а нощем те се връщат отново в пещерите.
Накрая се опъват мрежи и се строи стена, за да не могат да се връщат в пещерите. Тъй като новите жилища са дарявани на пещерняците, правителството става собственик на скалните жилища. Днес 70% от Sassi (пещерите) са собственост на държавата и се управляват от кметството на Матера.
Пещерата на Вико Солитарио е опразнена през 1856 г.
Пещерите (Sassi) са включени в списъка на ЮНЕСКО на Световното наследство. За да се поддържат, правителството ги раздава на 100-годишна концесия и сега става модерно човек да е собственик на пещера. Така започва строителството, което ги скрива или унищожава и се налага да се отдели един район, в който новото строителство е забранено. (Снимката е на вратата на съседна работилничка.) 