Местността "Дефилето" се намира на 2-3 километра югозападно от Харманли и се простира от с.Брягово на запад до града на изток.
Местността "Дефилето" се намира на 2-3 километра югозападно от гр. Харманли и се простира от с. Брягово на запад до града на изток. Дефилето е защитен природен лесопарк от 1973 г. , естествен хабитат на множество растителни и животински видове, сред които и доста защитени. Местността обхваща над 1 200 хектара и според специалисти се обитава от 252 вида растения, 33 от които са защитени. Тринадесет от тях се срещат само на Балканите. Поточе. "Дефилето" е част от долното течение на река Харманлийска и крайните североизточни части от Родопите, опиращи в р.Марица. В Дефилето гнездят около 149 вида птици,от тях 49 са вписани в Червената книга за България.
Интересно е че от тези видове 35 са от европейско природозащитно значение, а малкият корморан е и световно застрашен.Има доста усойни места, в които растат големи туфи мъх. Според орнитолози районът е едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за опазване на големия маслинов присмехулник и дебелоклюната чучулига, които гнездят тук в значими количества. Късопръстата чучулига също има представителна гнездова популация тук. Вертикално жълто. Сред другите защитени животински видове се нареждат жаба дървесница, балканска чесновница, жълтокоремник, змия червейница, пъстър смок и смок мишкар, турска боа, блатна, шипоопашата и шипобедрена костенурки, лалугер, видра, змиегущер, тритон, пъстър пор. Сърцевината на тази местност е река Харманлийска заедно с притоците ѝ. Старото ѝ име е Олу дере. Реката тече в каменно корито на около 80-90 метра надморска височина, заобиколено от стръмни, понякога почти отвесни, склонове, достигащи до билото си на около 250-300 метра височина. Южно изложените склонове са скалисти. И са доста стръмни. Изглед от есенното дефиле. Отвесен пейзаж. Над този склон има останки от римска крепост, които не се виждат на снимката. Северно изложените склонове също са стръмни, но са обрасли с гора Реката между склоновете Каньонът на притока на река Харманлийска, известен като Куру дере. "Гьолчета" :) Долната част на Куру дере. Съществуват доста предания за скрити съкровища из местността, довели до експедиции от "алтернативни археолози". Иначе тихата река при дъждове или снеготопене преживява бърза трансформация в буйна стихия, нараснала с няколко метра. Тих ноември. Преди залеза. Есента и водата. Основната заплаха за тези късчета природа е Homo Sapiens, но като че ли относително трудният достъп до тях ги спасява засега. В България има доста неподозирани кътчета, които свидетелстват за богатия ѝ природен "хардуер"... софтуерът е друга тема...