Създаден от принц Карим Ага Хан в края на 50-те години на ХХ в., Порто Черво в миналото е бил ексклузивно място за бягство на международните богаташи.
Порто Черво (с ударение на първата сричка) е основният център и място за срещи на световноизвестната Коста Смералда – една от най-престижните туристически дестинации в света. Порто Черво се намира в района Галура, на североизточния бряг на Сардиния. 
Създаден от принц Карим Ага Хан в края на 50-те години на ХХ в., Порто Черво в миналото е бил ексклузивно място за бягство на международните богаташи. Той продължава да е един от най-луксозните курорти в света, но с откриването през 2004 г. на летището в Олбия, което е само на 30 минути път с кола от Порто Черво, мястото е по-широко достъпно. 
Коста Смералда обаче продължава да е ексклузивна ваканционна дестинация с дизайнерски бутици, спа хотели, добри ресторанти и изискан нощен живот. Порто Черво е любопитна, изкуствено създадена визия за средиземноморската красота. Утопичното селце комбинира гръцки, северноафрикански, испански и италиански архитектурни елементи, а цялостният ефект е на псевдо-мавърска обстановка с нюанс на стила на Флинтстоун. 
Настрана от фантастичните природни гледки, които го заобикалят, няма абсолютно нищо сардинско в Порто Черво, защото селцето съответства идеално на замисъла си: целенасочено построен ваканционен център за свръхбогатите – нещо като Дисниленд за облечени в Gucci хора в зряла възраст. 
Принц Карим Ага Хан е очарован от красотата на тази част на Галура и решава да създаде консорциума Коста Смералда с цел да се запази и да се засили естествената красота на територията. Консорциумът е базиран в Порто Черво – центърът на Коста Смералда, и дава огромен тласък на туризма в този район, който през годините е успял да заеме видно място на международната сцена. 
До средата на ХХ в. малко хора живеят в този район, който се слави като непродуктивен и малариен. Никой не иска тези земи и те са смятани за много лошокачествено наследство в семейните активи. Тези брегове – първо пренебрегвани от жителите им, а сега център на Коста Смералда – са истински парадокс. 
Официално раждането на Consorzio Costa Smeralda е на 14.03.1962 г., когато принц Карим Ага Хан, Патрик Гинес, Феликс Грей, Андре Ардоа, Джон Дънкан Милър и Рене Подбиелски се срещат в Олбия, на Corso Umberto, в сграда, която става първото седалище на асоциацията, в присъствието на нотариус, за да подпишат документите. 
Бюрото е отрупано с листа – всички продажби на около 1800 хектара земя, купени от членовете на Консорциума в района между градовете Арцакена и Олбия. Преди това обаче протича усилена дипломатическа работа и планиране, докато се стигне до подписването, направило възможна тази неочаквана туристическа революция. 
Работата започва през 1958 г. Английският банкер Джон Дънкан Милър по онова време е вицепрезидент на Световната банка и посещава Сардиния с една-единствена цел: да провери лично как напредва кампанията срещу маларията и унищожаването на комарите, преносители на болестта. 
Докато плава покрай брега, яхтата на британеца спира близо до Cala di Volpe. Милър е очарован от кристално чистите води в залива и е убеден в туристическия потенциал на тази част от Галура. И днес са живи двама свидетели – Джовани Микеле Линалдеду и Джовани Азара, които тогава се къпят в морето и са поканени на борда от Милър. Милър иска от преводача да ги разпита и да получи информация за собствениците на земята и предложението, което те биха приели, за да я продадат. 
Милър информира принц Карим Ага Хан IV за чудесата на този земен кът. Карим по онова време току-що е станал имам на мюсюлманите исмаилити и като наследник на Мохамед се смята от последователите на тази религия за Бог на Земята. Той решава да се включи в сделката и инвестира 25 хил. долара в съюза, който по-късно става Консорциум, сформиран от група предприемачи. 
През зимата на 1958 г. обаче принцът пристига в Олбия с ферибот и иска да навести земята, която е купил. Налага му се да пътува 4 часа, качен на муле, през блатисти местности, за да пристигне в собствеността си, която е платил, без да я е виждал. Карим Ага Хан IV е безкрайно разочарован и смята, че е сключил много лоша сделка. Мястото е без никаква инфраструктура, никакви пътища, без електричество и водоснабдяване. 
Освен това зимният, дъждовен ден създава впечатлението, че Monti di Mola е още по-неприветлив, отколкото е в действителност, а от фантастичните и очарователни брегове, които са му описани, няма и следа. 
През лятото на 1959 г. обаче принцът и негови приятели плават с яхта в Коста Азура по време на ваканцията и решават да тръгнат за Сардиния. Карим иска да покаже на своите приятели собствеността си, която много скоро след това е определил като отвратителна сделка. 
Когато пристигат, кристалната вода, белите плажове, гранитните скали, оформени от ветровете като скулптури, пиниите, дивите маслини и пясъчните дюни оставят принца без думи от възторг. По предложение на арх. Луиджи Виети Ага Хан решава, че този район на острова може да се нарече Коста Смералда, вдъхновен от изумрудения цвят на водата. 
Бъдещето на туризма в Monti di Mola е очертано в онзи момент. Дотогава единственият знаменит турист, който районът е виждал, е индустриалецът Джузепе Кери Ментаси. През 1953 г. Ментаси купува за 3.5 млн. 43 хектара от остров Морторио, прехвърлен на собственика на компанията Сан Пелегрино от търговеца на тютюневи изделия от Арцакена Луиджино Демуро. 
Ментаси възприема малкото островче Морторио за място, където да се оттегля лятно време, и изобщо не мисли да култивира предприемачески амбиции, защото районът няма дори най-елементарните форми на урбанизация – електричество и вода. 
Липсата на вода в района всъщност е една от най-трудните битки в Регионалния съвет на политика Джовани Филигеду през 50-те години на ХХ в. Филигеду влага цялата си енергия и сили, за да способства за строежа на язовира "Лиша", който оттогава е жизненоважен за поливането на сухите земи на Галура. 
Мечтата на Филигеду става реалност само няколко години по-късно и усилията му за водоснабдяване на района на дивите планини са от инструментално значение за превръщането на тези някога маларийни блата в луксозна туристическа дестинация. 
Порто Черво днес е символът на Коста Смералда, на луксозния туризъм и ВИП персоните, на модните пъбове, барове, ресторанти и яхти, както и привилегировано място за срещи на световните милиардери. 
Прочутата Piazzetta и малките алейки, които се вият през центъра на селцето са пълни с бутици и бижутерски магазини на най-престижните марки. Привидно простите сгради всъщност са скъпи хотели и вили (мълвата е, че 1 кв. м. земя струва 60 хил. евро). 
Вилите са заобиколени от красив пейзаж, в който цветовете на чистото море, прозрачната вода и пищната зеленина са истинските главни действащи лица. 
"Изумруденият бряг" е известен с природното си наследство, белите пясъчни плажове, дълбоките заливи, кристалното морско дъно, розовите гранитни скали, които са обрулени от хилядолетните ветрове, пейзажите, обрисувани с жълт прещип и ароматна хвойна. 
Тази природна красота привлича вниманието на знаменитости от цял свят: спортни шампиони, бизнесмени, политици и индустриалци, арабски шейхове имат вили тук или просто редовно посещават Порто Черво: Грета Гарбо, Маргарет от Англия, Жаклин Кенеди, Хуан Карлос, Харисън Форд и Стинг са само някои от имената на редовните посетители. 
Подобни хора правят това кътче от Сардиния свой втори дом не само заради природните красоти, но и защото тяхната нужда от личен живот много добре се разбира и се обгрижва: местната сардинска общност е известна с дискретността си и тези хора са първата преграда, пазеща известните гости от външно любопитство. 
Историята на Коста Смералда е пълна с примери как търсенето на щастливи моменти и наслада чрез лукса, които отстрани изглеждат като басни. Непрекъснатата поредица от партита и екстравагантност винаги е била фундаментален аспект на най-новата история на Изумрудения бряг. 
Журналистът Алберто Пина пише в Corriere della Sera на 9.08.1997 г., че тайната на Коста Смералда е смесицата от дискретност и ексхибиционизъм, елегантност и нетрадиционност, официалност и екстравагантност. Митът е създаден от принц Карим, но и от хора като Питър Кент, Педрос и приятел циганин на брата на Амин Ага Хан. 
Педрос открива първия нощен клуб в областта на Коста Смералда, в който до зори посетителите се отдават на прегрешения и лудост. Принц Ага Хан лично избира поканените на официалните церемонии. Някои хора още си спомнят фараонското огромно парти, организирано от италианския граф Чезаре д''Акуароне през 1967 г. на яхта, закотвена във водите на Poltu Quadu. 
На това парти са поканени стотици гости от целия свят и когато те отговарят, че ще присъстват, граф граф Чезаре д''Акуароне трябва да наеме цял хотел, за да може да ги посрещне. 
В историята на Порто Черво има още едно паметно събитие. На 6.08.1976 г. гръцкият корабособственик Стеврос Ниархос иска да събере всичките си приятели от целия свят на място, изкопано в гигантска скала, наречено "Ритуала" – нощен клуб, създаден от модния и капризен архитект Андрес Фиоре. Това е една от най-великолепните и щури нощи, които Изумруденият бряг помни. 