Лефкада, Закинтос и още много...
Утринни отражения (о-в Лефкада) - четвъртият по големина в Йонийско море. 
Според легенда островът е бил сватбен подарък от бащата на Орфей за бащата на Пенелопа. 
Разположен в западната част на Закинтос, близо до селцето Анафотирия, този вълшебен плаж дълго е бил наричан от местните Свети Георги. 
През 1983 година обаче кораб, пренасящ контрабандни цигари, се разбива в залива и е изхвърлен на брега от вълните. 
Този инцидент носи и новото име на местността – започват да я наричат Заливът на корабокрушенците. 
Така плажът вече е известен като Навагио (Navagio). 
Отделен в следствие на земетресение този мини-остров впоследствие е свързан със сушата с помощта на въжен мост. 
Параклис по гръцки. 
Столицата на третия по големина Йонийски острови в най-тъмната част от денонощието. 
Закинтос е най-южният и третият по площ и население от групата Йонийски острови. 
Местната църква, наречена "Света Ирина" или "Санта Ирина", заради която мореплавателите наричали един гръцки остров Санто, а после Санто Ирини, 
в крайна сметка се слива в познатото ни днес Санторини. Според арабските картографи името е било използвано за пръв път през 1153 г. 
Освен, че е едно от най-популярните места за изпращане на слънцето, най-големият действащ морски вулкан (в дъното на снимката) е причината за формирането на днешния сърповиден архипелаг - остатък от древен остров с действащ в центъра вулкан. 
Заради този си кадър за малко да се намеря в местния арест, понеже бях принудително свален от покрива на църквата - единственото място, откъдето можеше да се заснеме въпросната сцена. 
В самия залез на практика няма нищо впечатляващо. Много по-интересна обаче е остатъчната светлина, която трае броени минути непосредствено след залеза и оцветява красиво варосаните в снежнобяло къщи със сини врати и прозорци. 
А когато и басейните засветят... 
Силуети по залез м/у островите Парос и Наксос. 
Същото слънчево сияние в открито море. 