Сърна, благороден елен, лопатар...
Сърната (Capreolus capreolus) е средно голям тревопасен бозайник от разред Чифтокопитни (Artiodactyla). Широко разпространена в България и обичаен ловен обект. Живее в по-северните части на Европа, Мала Азия и около Каспийско море. В Европа липсва, също в северна Скандинавия и някои острови (Ирландия и Исландия и тези в Средиземно море). В Средиземноморието се среща изключително в планински райони, а другаде е рядка или липсва. Със сибирската сърна (Capreolus pygargus, обитаваща от Урал до Китай) се срещат в Кавказ, като европейският вид заема южната част на планинската верига и съседната Мала Азия, а сибирският вид заема северната част. 
Мъжките на сърната (на преден план), наречени сръндаци (ед.ч. сръндак), притежават рога — къси и изправени. През зимата мъжките губят рогата си, но напролет за новия размножителен сезон израстват отново. Когато започват да израстват, новите рога са покрити със слой от тънка като кадифе кожа, който постепенно изчезва при загуба на кожното кръвообращение. Сръндаците могат да ускорят процеса, търкайки рогата си в дървета, за да са твърди за дуелите през размножителния период. Сръндаците са единствените от сем. Еленови, чиито рога растат и през зимата. Тялото е червеникаво, а лицевите части са сиви. Окраската на тялото варира през различните сезони — златисто-червеникаво през лятото, но през зимния период потъмнява до кафяво и дори черно с по-светли коремни части и бяла задница. 
Благородният елен (Cervus elaphus) е едър тревопасен бозайник от разред Чифтокопитни (Artiodactyla). Рогата на мъжкарите започват да растат март-април, и докато достигнат пълно развитие през юли-август, са покрити с фина мъхеста кожица. Падат февруари. На едногодишните екземпляри рогата са много малки и недоразвити, имат едно, максимум две разклонения, на втората година могат да бъдат вече шест. С възрастта рогата стават все по-големи и разклонени. Максимум се достига около десетата година, когато разклоненията им могат да достигнат 24 или повече на брой. Когато животното започне да остарява, рогата започват да намаляват размера си. 
Женският благороден елен се нарича кошута. 
Елен лопатар (Dama dama) е тревопасен бозайник от разред Чифтокопитни (Artiodactyla). Тялото му достига дължина около 140 см и височина до 90 см. Нормалното тегло на мъжките елени е 80 – 90 кг, но може да достигне и до над 200. Рогата на елена са разширени накрая във вид на лопати, като от задната им страна излизат по 7-9 израстъка. Напред от главното стъбло са насочени още 2 израстъка. В диво състояние се среща по югозападното крайбрежие на Мраморно море, южното на Мала Азия и в Северозападна Африка. В ловно-дивечови стопанства и паркове се отглежда в много европейски страни, включително и в България. Еленът лопатар е изчезнал от българските земи преди около десет века и едва в началото на миналия век започва аклиматизацията му. Обитава равнинни и слабо хълмисти широколистни гори с обширни поляни, като предпочита окрайнините им. 
Козината на женските елени лопатари е тъмнокафява с бели овални петна и едри тъмни ивици по средата. Теглото им е около 40 килограма. Отстрани и по корема е по-светла. През лятото тя е ръждивокафява, а през зимата почти сива. Възможно е да се срещнат бели (албиноси) и черни лопатари.
Текстове: Уикипедия