Читателска фотогалерия: Японската градина в Дърбан

Красива гледка. Напомня ми японската градина в Ташкент, Узбекистан, но тя е с входна такса :).
Има интересно съчетание с елементи на английска градина от Шветцинген, Германия.
Великолепна галерия. Поздравления!

• 3 10
• Докладване

Гледах и четох с удоволствие. Жива и здрава да си Цоцоланке за галериите и труда ,който полагаш за да ни приобщиш към изживяванията си.

• 2 10
• Докладване

До коментар [#1] от "penetrating":
До коментар [#2] от "Цъкльо ВЪРНЕТЕ СТАРИЯ ДИЗАЙН.":

Не знам доколко може да се почувства от снимките, но градината е много приятно място - тихо, спокойно, сякаш времето е спряло. Достатъчно голяма е, за да не си пречат посетителите и всеки да намери свое кътче.

Имам пропусната точка и запетая в текста към третата снимка, който би трябвало да е:
"Тя е не само място за култивиране на дървета и цъфтящи храсти, но и терен, който осигурява уединен отдих, почивка, спокойствие, медитация и сантиментално удоволствие; градината говори на всички сетива, а не само на ума".

• 3 10
• Докладване

До коментар [#3] от "baba_zozolana":

Смислен проект и качествена реализация на японска градина, в която наистина се усеща спокойствието и безвремието. Впечатли ме цялата градина, особено обяснението за функцията на фенера /сн. 24/.
Имам неприятното усещане, че някой общински/ държавен PR-специалист ще разгледа галерията и скоро-скоро "с японското понятие wabi-sabi: красотата в остаряването и несъвършенството" ще се обяснява изпълнението на възложени всевъзможни нискокачествени дейности. Това, последното, беше опит за черен хумор. :)

• 2 8
• Докладване

Мащабен проект на 8 хектара. Японските градини, на които съм се наслаждавал при посещението на храмове например в Нара или Киото са обикновено далеч по-малки, в по-големите ходят питомни елени. Впечатляващ парк.
А пропо: Оказва се, че медитацията като цяло, включително и в японските градини, или в каменните такива (японците имат метод на медитация наречен наблюдаване растежа на камъка в малки домашни градини) е един важен момент в превантивната дейност за избягване на Алцхаймер .
Благодаря за хубавите моменти с галерията.

• 2 6
• Докладване

До коментар [#5] от "daskal1":
До коментар [#4] от "Bramasole":

Аз наскоро откраднах време от мен си и за няколко нощи изгледах двете серии на Монти Дон за Райските градини (градините в исляма) и след това по-старите му десет серии "Around the World in 80 Gardens" ("По света в 80 градини"). Доставих си огромно удоволствие. Някои от градините съм виждала, но и се размечтах: ей това е работа (като на водещия Монти Дон): обикаляш, снимаш красоти, учиш за тях и разказваш и показваш на другите 😍

https://www.bbc.co.uk/programmes/b09p5qd8

Някои от епизодите на Around the World in 80 Gardens са качени в тубата. Ето първият:
https://www.youtube.com/watch?v=uityVe6OkCk

• 2 7
• Докладване

До коментар [#6] от "baba_zozolana":

Наистина добра идея. Един мой колега, който имаше мечта за своя градина, купи къща в малко градче с доста земя, около 12 декара, и създаде розариум. Включиха розариума му, след поредица от местни и регионални награди за видове рози (там са над 300 вида рози) в националния каталог на любителите, та създаде и туристически трафик за градчето. Но, това си изисква огромен труд, май и аз ще се присъединя към Вашия вариант с гледането :-)

• 2 2
• Докладване

До коментар [#7] от "daskal1":

С моя приятелка сме в пълно съгласие, че много обичаме градините: някой да ги направи, а ние да им се радваме, да се разхождаме в тях и да ги обсъждаме 😎

• 2 5
• Докладване

До коментар [#8] от "baba_zozolana":

Има една британска телевизионна серия за две приятелки -градинарки които възстановяват градини и решават криминални загадки, Rozmary and Thyme.

• 2 2
• Докладване

До коментар [#9] от "daskal1":

Много ценно инфо! Хем градини, хем кримка - това звучи направо съвършено. 😲

• 2 5
• Докладване

До коментар [#3] от "baba_zozolana":

Определено си личи, говоря за пространствата. Дърветата са доста стари и явно се грижат за тях да изглеждат на огромни бонсаи.

• 2 2
• Докладване

До коментар [#8] от "baba_zozolana":

Ако Ви е нужна аудитория /за обсъждането/ или не`къв друг помощен персонал, съм готова да изпратя СV + емоционално мотивационно писмо, придружено от сертификат за бариста-любител, с който се надявам да елиминирам останалите кандидати. :)

• 1 3
• Докладване

До коментар [#12] от "Bramasole":

Значи най-трудното вече е постигнато: компетентен екип за любителско дискутиране на градини и ахкане и възторзи пред красотите. Остават някакви пцилютно несъществени неща като откриването и сдобиването с терен, градинар, финанси и т.н. някакви пълни дреболии, които дори не си струва да обсъждаме 😅

• 1 3
• Докладване

До коментар [#13] от "baba_zozolana":

Защо ли ми звучи като песента на Бийтълз Drive my Car? :-)
Baby you can drive my car
Yes I'm gonna be a star
Baby you can drive my car
And maybe I'll love you

I told a girl I can start right away
And she said listen babe I got something to say
I got no car and it's breaking my heart
But I've found a driver and that's a start

• 2 2
• Докладване

До коментар [#14] от "daskal1":

Г-н Даскале, Вие за цяла кола говорите, а ние с г-жа Bramasole уреждаме копчето, за което някой трябва да ушие балтон. Виждате, че като скромни хора и аспирациите ни са скромни (вече си признах, че докато гледах Монти Дон да се шета из 80 градини по всички континенти с небрежното си облекло, се размечтах) 🤓

• 2 4
• Докладване

Боже колко много красота в една галерия. Прекрасна е! Благодаря!

• 1 1
• Докладване

До коментар [#15] от "baba_zozolana":

Само аналогия по принцип, за мащаби не говорим :-)

• 1 2
• Докладване

До коментар [#15] от "baba_zozolana":

Ами нали Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му.:)
Да си хабим мислите по дребнотемие си е загуба на време, настроение и какво ли още не. Ще мислим не просто за балтона, а и за това да е ушит от кашмир поне. :)
Приятна и успешна нова седмица!

• 1 3
• Докладване

До коментар [#18] от "Bramasole":

Подсетихте ме за един текст на Марио де Андраде:

"Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време на този свят от времето, изживяно досега.
Чувствам се като онова момче, което е спечелило пакетче лакомства.
То изяжда част от тях бързо и с удоволствие, а когато забелязва, че му остават малко, започва да ги поглъща бавно, да се радва на всяка хапка.
Подбира внимателно мига на поредния пир, предвкусва го, усеща с всяка своя клетка, до най-дълбоките фибри на организма си сладостта на лакомствата.
Вече нямам време за безкрайни срещи, където се дискутират статути, норми, правила, начини на действие, вътрешни регламенти с пълното съзнание, че разговорите няма да доведат доникъде.
Вече нямам време да понасям абсурдни личности, които, независимо от възрастта си, не са пораснали. Нямам време да се занимавам с посредствености. Нито пък искам да присъствам на събирания, където дефилират напомпани егота.
Не толерирам манипулатори, интересчии, кариеристи, маневристи.
Ядосват ме индивиди, които се опитват да дискредитират по-кадърните, за да си присвоят техните места, да си припишат техните таланти и постижения.
Ненавиждам да бъда свидетел на борбата за по-важно място, да наблюдавам ефекта,
който тя предизвиква сред по-амбициозните.
Презирам хората, които не спорят за съдържания, а за титли.
Времето ми е прекалено ценно, за да се занимавам с титли.

Искам есенцията, ядрото, същността, душата ми бърза…
Няма много лакомства в пакета…

Искам да живея до човечни хора, много човечни, преди всичко друго, човечни.
Хора, които обичат да се смеят на грешките си.
Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.
Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите, преди наистина да са станали такива.
Които не бягат от отговорностите си.
Които защитават човешкото достойнство.
Които не искат нищо друго, освен да вървят редом с истината и справедливостта, честта и достойнството.

Есенциалното, основното, простото, обикновеното, натуралното, най-базисното – това е, което прави живота ценен. Което прави пътешествието ни на този свят да си струва.

Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите и могат да го направят. Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израснали с една мекота в душата. Които нещастието е направило по-мъдри.

Да, бързам да живея с интензивността, която само зрялата възраст може да ми даде.
Искам да не пропилея нито едно от лакомствата, които ми остават.
Сигурен съм, че ще бъдат още по-сладки от тези, които досега съм изял.

Целта ми е да стигна до края спокоен, в мир с любимите си същества и с моята съвест.
Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни, защото, така или
иначе, ще стигнем до края… А защо да не бъде с радост и удовлетворение?"

И на Вас безоблачна седмица без никакво дбернотемие! 🙂

• 2 4
• Докладване

До коментар [#19] от "baba_zozolana":

Винаги, когато чета Равносметката на Марио де Андраде /не ми е звучно произнасянето на името му на португалски/ , се вълнувам.
Това е стойностното в живота, към което човеците би следвало да се стремят, всичко останало е суета и... вече споменахме дребнотемието.

• 2 2
• Докладване

До коментар [#20] от "Bramasole":

малко кат равнусметка и план пруграма на бсп бкп или герб ми звочи ... не я и четух, не си стурва. секи цигънин или мушеник ше тни кажи че наи много държи на чесноста и истината. и ше ти гу кажи също толкоз чесно ясно и катигорично като горното. :)

• 0 0
• Докладване