Швейцарците наричат Берн свой Bundesstadt, или "федерален град". Населението му е почти 142 хил. души и е четвъртият по големина град в Швейцария. Агломерацията Берн включва 36 общини и има население от 407 хил. души.
Не са много градовете, които са успели да запазят историческите си характеристики толкова успешно като столицата на Швейцария Берн. Старият град на Берн е включен от ЮНЕСКО в списъка със Световното историческо наследство и благодарение на 6-те км аркади (местните хора ги наричат Lauben) Берн се хвали с най-дългите защитени от времето търговски променади в Европа. (На снимката е Käfigturm [Затворническата кула], която е построена като градска порта по време на второто разширение на Берн през 1256 г. Разрушена е през 1640 г. и е построена наново незабавно след това.) ![Не са много градовете, които са успели да запазят историческите си характеристики толкова успешно като столицата на Швейцария Берн. Старият град на Берн е включен от ЮНЕСКО в списъка със Световното историческо наследство и благодарение на 6-те км аркади (местните хора ги наричат Lauben) Берн се хвали с най-дългите защитени от времето търговски променади в Европа. (На снимката е Käfigturm [Затворническата кула], която е построена като градска порта по време на второто разширение на Берн през 1256 г. Разрушена е през 1640 г. и е построена наново незабавно след това.)](https://img.dnevnik.bg/shimg/zx980_3178674.jpg?v=1526630806)
Освен тези уникални аркади историческият градски пейзаж на Берн, датиращ от 1191 г., се характеризира с Часовниковата кула (Zytglogge – на снимката), Затворническата кула (Käfigturm), фонтаните със скулптури от Ренесанса (вж. http://bit.ly/2E9S4nW), катедралата (Münster) и безупречно поддържаните фасади от пясъчник. Много от мазетата са превърнати в барове, културни центрове и специализирани магазини. 
Швейцарците наричат Берн свой Bundesstadt, или "федерален град". Населението му е почти 142 хил. души и е четвъртият по големина град в Швейцария. Агломерацията Берн включва 36 общини и има население от 407 хил. души. Берн е столица и на кантона Берн – втория по население от швейцарските кантони. (На снимката е сградата на парламента. Изграждането на днешното западно крило започва през 1852 г., а Източното крило е добавено през 1884 г. и е огледален образ на Западното. Внушителната централна част с купола със златистите ребра е завършена през 1902 г.) 
Официалният език в Берн е швейцарският немски, но най-говореният език е алемански швейцарски немски диалект – бернският немски. (На снимката е часовниковият механизъм на Zytglogge – Часовниковата кула.) 
През 1983 г. историческият стар град на Берн (Innere Stadt) в центъра е включен от ЮНЕСКО в списъка със Световното историческото наследство. През 2010 г. Берн се нарежда сред първите десет града в света по най-добро качество на живота. (На снимката са част от сградите на Пазарния площад.) 
Етимологията на името "Берн" не е ясна. Според местната легенда херцогът на Зеринген Бертолд V – основателят на град Берн, се заклева да го нарече на първото животно, което срещне по време на лов, и това се оказва мечка. (На снимката е Bundesplatz – площадът пред сградата на Парламента.) 
Смята се за вероятно градът да е наречен на италианския Верона, който по онова време е известен като Берн на немски език. В резултат на откриването на Бернската цинкова плочка през 80-те години на ХХ в. днес по-скоро се приема, че градът е наречен на съществуващ топоним от келтски произход, вероятно "berna cleft" (пукнатина). 
Мечката е хералдическото животно на герба на Берн поне от 20-те години на ХІІІ в. Най-ранното споменаване на отглеждането на живи мечки в Беренграбен датира от 40-те години на ХV век. 
Берн е разположен на швейцарското плато в кантона Берн, малко пò на запад от центъра на Швейцария и на 20 км на север от Бернските Алпи. Районът около Берн е формиран от ледници през последната ледена епоха. 
Градът първоначално е построен на хълмист полуостров, заобиколен от река Аар, но израства извън естествените си граници през ХІХ в. Построени са няколко моста, за да му се позволи да се разшири отвъд реката. 
Берн е построен на неравен терен. Между районите вътре в града около Аар и по-високите квартали има няколко метра разлика във височината. 
Няма археологически свидетелства за населяване на мястото, на което е днешният Берн, преди ХІІ век. В древността келтски укрепен град се е изправял на полуостров северно от Берн (ІІ в. пр. Хр.), за който се смята, че е един от 12-те такива укрепени градове на хелветите, споменати от Цезар. В ранното средновековие селището Бюмплиц, сега район на Берн, е на ок. 4 км от средновековния град. (На снимката е Zähringerdenkmal – паметникът на херцога на Зеринген Бертолд V в двора на църквата Nydeggkirche от ХІV в.) 
Средновековният град е база на управляващото семейство, което се издига на власт в Горна Бургундия през ХІІ век. Според историография от ХІV в. (Cronica de Berno, 1309) Берн е основан през 1191 г. от херцога на Зеринген Бертолд V. 
През 1218 г., след като Бертолд V умира, без да остави наследник, Берн е обявен за свободен имперски град от императора на Свещената римска империя Фридрих ІІ. 
През 1353 г. Берн се присъединява към Швейцарската конфедерация, превръщайки се в един от осемте кантона през периода на формирането ѝ от 1353 до 1481 г. Берн напада и завладява Ааргау през 1415 и Во през 1536 г., както и други по-малки територии, и се превръща в най-големия град-държава на север от Алпите. 
Към ХVІІІ в. Берн се състои от по-голямата част на днешния кантон Берн и кантон Во. 
Градът расте на запад от границите на полуострова, формиран от река Аар. От 1191 до 1256 г. часовниковата кула (Zytglogge – на снимката) бележи западната граница на града. 
По време на Тридесетгодишната война са построени две нови укрепления – т.нар. голям и малък Schanze (окоп), за да защитават целия район на полуострова. (На снимката е Käfigturm – Затворническата кула.) 
След голям пожар през 1405 г. първоначалните дървени сгради на Берн постепенно са заменени от полудървени къщи, а след това и от сградите от пясъчник, които днес са толкова характерни за Стария град. 
Независимо от вълните заразни болести, които върлуват в Европа през ХІV век, Берн продължава да расте предимно заради имиграция от съседните провинции. 
Берн е окупиран от френски войски през 1798 г. по време на Френските революционни войни, когато е лишен от части от териториите си. Той си връща контрола върху Бернския Оберланд през 1802 г. и след Виенския конгрес (1814) придобива Бернската Юра (френскоговорещата част на кантона Берн). (На снимката е задната фасада на сградата на Парламента.) 
По това време Берн още веднъж става най-големият кантон на конфедерацията и федерален град (седалище на Федералното събрание) в новата швейцарска федерална държава през 1848 г. 
В Берн се провеждат няколко конгреса на социалистическия Първи и Втори интернационал, особено по време на Първата световна война, когато Швейцария остава неутрална. 
Населението на града нараства от ок. 5000 през ХV в. на ок. 12 хил. към 1800 г. и на над 60 хил. към 1900 г., преминавайки 100-те хиляди през 20-те години на ХХ век. То достига пик през 60-те години на ХХ век (165 хиляди) и след това малко намалява (малко под 130 хиляди) към 2000 г. 
Към ноември 2016 г. жителите са 141 762 души, от които 100 хил. са швейцарски граждани, а 41 762 (31%) – чужденци. Допълнителни 350 хил. души живеят в градската агломерация на Берн. 
Изпълнителният орган на градската управа провежда заседанията си в Ерлахерхоф, построен от архитекта Албрехт Щюрлер след 1747 г. 
Кметството на Берн е построено в периода 1406–1416 г. Градският съвет провежда тук заседанията си всеки четвъртък. Големият съвет – парламентът на кантона, се съвещава тук пет пъти годишно и заседанията са открити за обществеността. Когато Съветът е в сесия, на покрива на тази готическа сграда от ХV век се вее Бернското знаме. Сградата се ползва и от кантоналното правителство. Съвещанията на този 7-членен съвет се провеждат винаги в сряда и са закрити. 
Апартаментът на втория етаж в сградата на ул. "Крамгасе" No. 49 е нает от Алберт Айнщайн от 1903 до 1905 г. 
На 18 април 1955 г. – преди повече от 60 години – Айнщайн умира в Принстън, САЩ, половин век след като неговата прочута "annus mirabilis" [забележителна година] 1905 г. – когато живее в Берн – преобръща с краката нагоре света на физиката. (На снимката е задната фасада на къщата.) ![На 18 април 1955 г. – преди повече от 60 години – Айнщайн умира в Принстън, САЩ, половин век след като неговата прочута "annus mirabilis" [забележителна година] 1905 г. – когато живее в Берн – преобръща с краката нагоре света на физиката. (На снимката е задната фасада на къщата.)](https://img.dnevnik.bg/shimg/zx980_3180992.jpg?v=1526630263)
Мечката е навсякъде в града. 