В подножието на красивите планини Ейяфьол се намира една особена скала. С нея са свързани две исландски истории за елфи. Скалата се нарича Дрангурин и се намира в Дрангслид, на запад от водопада Скогафос...
Гълфос (Златният водопад; "фос" на исландски е водопад) е емблематичният водопад на Исландия. Той предлага великолепна гледка към силата и красотата на недокоснатата природа. Гълфос е част от тура "Златният кръг" в Южна Исландия. 
Намира се на река Хвита (Бяла), която се захранва от втория по големина ледник в Исландия Лангйокул. Водата се спуска на 32 м на две нива в суров каньон, чиито стени достигат до 70 м височина. В слънчев ден над водопада често може да се види дъга. 
Гълфос има интересна история. В началото на ХХ в. чужди инвеститори искат да впрегнат водите на Гълфос за производството на електричество. През 1907 г. англичанинът Хауелс иска да купи Гълфос от собственика на водопада по онова време – фермера Томас Томасон. Томасон отказва офертата на Хауелс да купи водопада, но по-късно му го дава под наем. 
Дъщерята на фермера Томасон Сигридур Томасдотир, която е израсла във фермата за овце на баща си, иска да се развали договорът за наем с прочутата реплика: "Аз няма да продам моя приятел!" Използвайки собствените си спестявания, Сигридур наема адвокат в Рейкявик, за да защити каузата си. Съдебното дело трае години и Сигридур отива няколко пъти пеша и боса през този суров терен до столицата (на около 100 километра), за да участва в него. 
Тя дори заплашва, че ще се хвърли във водопада, ако започне строителство на електроцентрала. Опитите ѝ в съда се провалят, но преди да е нанесена някаква щета на водопада, договорът е анулиран заради неплащане на наема. Борбата на Сигридур да запази водопада привлича вниманието на хората към значението на запазването на природата и затова тя често е наричана "първата еколожка" на Исландия и е една от най-известните героини в исландската история. 
Заради приноса ѝ тя е увековечена на камък – неин паметник и информационна табела, описваща усилията ѝ, са издигнати на върха на Гълфос. Интересното е, че адвокатът, който помага на Сигридур – Свейн Бьорнсон, също влиза в историята – той става първият президент на Исландия през 1944 г. 
През 1940 г. осиновеният син на Сигридур придобива водопада от дядо си и по-късно го продава на исландската държава. Гълфос и околностите са определени за природен резерват през 1979 г., за да бъдат защитени и да се позволи на обществеността да се наслаждава на този район. Екосистемата в района също е защитена и растителността (основно треви и мъхове) е недокосната. Правят се опити да се минимизира човешкото въздействие и строените от човека сгради да са на абсолютния минимум, за да не се нарушават геологичните формации. 
С водопада е свързана и една любовна история от ХVІІ в. Очевидно е, че река Хвита не може да бъде прекосена над водопада и е малко вероятно някой да се наеме да го направи на кон. Въпреки това историята е свързана със сина на фермер от Братхолт, който пази овцете през лятото нагоре по течението на реката. 
От другата страна на реката момиче също наглеждало овце. Двамата с момчето се следели взаимно през реката и най-накрая девойката поискала от младежа да я прекоси, за да отиде при нея. Младежът бил толкова влюбен, че успял да прекоси реката през плитчините. Малко се знае за реакцията на девойката освен това, че двамата се оженили и имали многобройни и уважавани наследници. 
Водата в р. Хвита идва от ледника Лангйокул. Тъй като водопадът е от две части, всъщност би трябвало да се мисли за два водопада. Първата, по-ниска каскада е 11 м, а втората е висока 21 м. Геолозите смятат, че каньонът тук е формиран от разширение на ледника. През лятото всяка секунда по каскадата се спускат приблизително 140 кубични метра вода, докато през зимата обемът спада на ок. 109 кубични метра. При тази енергия никой не бива да се изненадва, че ще бъде измокрен до кости, ако се приближи много до водата. 
До Гълфос на посетителите е осигурено кафене и местен магазин за деликатеси, в който се предлагат освежаващи напитки и храна: горещи супи, сандвичи и торти. Има и магазин за традиционни исландски сувенири и, разбира се, вълнените исландски пуловери, жилетки и наметала. 
Само на няколко километра от южния бряг на Исландия се намира селцето Скогар, разположено на Южния околовръстен път №1. То е популярен летен курорт в Исландия, заобиколено с красив пейзаж. Най-голямата забележителност на района са водопадът Скогафос и покритите със сняг извисяващи се два ледника. Две селища носят името Скогар; едното е Йитри-Скогар, наричано просто Скогар, което е основното и е стара ферма с църква от 1890 г. 
Водопадът Скогафос е 60-метров (широк е 25 м) и е формиран на река Скога. Туризмът се подхранва от легендата, че заселникът в Исландия Драси заровил своето ковчеже със злато под водопада Скогафос. 
Към върха на хълма на Скогафос е построено стълбище с 527 стъпала и има площадка за наблюдение. Водопадът обаче е много по-впечатляващ, когато се наблюдава отдолу. Ако времето е благоприятно, може да се види и дъга пред него. В реката под него има голяма популация от сьомга и сьомгова пъстърва, така че през лятото могат да се видят и много рибари. 
Селяландсфос е на 30 км от Скогафос и също се намира близо до околовръстния път №1 на южния бряг на Исландия. И тук водата пада от 60 м. Заради близостта до пътя това е един от най-известните, посещавани и снимани водопади в Исландия. 
Селяландсфос е част от река Селяландса, чийто извор е под ледника Ейяфяляйокул. Вулканът под ледената шапка е този, който изригна през 2010 г. и причини невъобразим хаос по летищата в Европа. 
Каскадата на водопада е относително тясна, но водата пада от висока скала, която някога е била на брега на океана - той днес се намира отвъд голяма равнина и е видим от района на водопада. 
От двете страни на водопада са инсталирани прожектори, които през зимата го осветяват нощем. Те са инсталирани през 2001 г. заради растящата му популярност като туристическа дестинация. 
След разглеждането на Селяландсфос посетителите обикновено се насочват на север към по-малко известния водопад Глуйфрабуй, скрит зад каменна стена. Заради огромната популярност на Селяландсфос Глуйфрабуй се смята за допълнителен скрит бонус на района, който често се пренебрегва. 
През 2017 г. се обявява, че близо до Селяландсфос ще се строи туристически център. Плановете за сградата са да е висока 7 м и да е с площ 2000 кв.м. Собствениците на земята в района се противопоставят на тази идея, обявявайки, че центърът силно ще промени естествения вид на водопада и неговите околности. 
Проектът нито е напълно одобрен, нито пък е отменен изцяло и се издигат идеи или за значително намаляване на размера на сградата, или за строежа ѝ по-далече от водопада. 
Недалеч от Скогафос и Селяландсфос, в подножието на красивите планини Ейяфьол, се намира една особена скала. С нея са свързани две исландски истории за елфи. Скалата се нарича Дрангурин и се намира в Дрангслид, на запад от водопада Скогафос, на самия околовръстен път №1. 
Скалата се издига на частна фермерска земя. Според сагите тя е голяма – на височина почти като 20 мъже. От едната ѝ страна има пещери и големи пространства, в които фермерите държат сеното и използват като обори. Според сагите в оборите не може да се пали никаква светлина, без значение колко усилено се опитват хората. Когато крава ще ражда, фермерът и неговите помощници никога не бива да будуват и да стоят до нея. Ако кравата роди през нощта, както често става, на сутринта телето е до майка си, а кравата е в добро здравословно състояние – за тях са се погрижили елфите. 
Ако тази традиция не се спазва, стават странни неща. Един път фермерът искал да провери кравата, която щяла да ражда. Излязъл от обора, но когато се върнал за проверката, новороденото теле било изхвърлено от бараката в ръцете му, когато той отворил вратата. Друг такъв инцидент се случил през първата половина на ХІХ в. - фермер поискал двама от работниците му – мъж и жена, да стоят при кравата, докато ражда, тъй като изглеждало, че ще има проблеми. С напредването на нощта работникът казал на жената да направи кафе за двамата. 
Когато тя се върнала с кафето, го намерила да спи в обора. Кравата била родила, а телето стояло до майка си подсушено и почистено – всичко това станало, докато мъжът спял. В Исландия има много истории за елфи в обори – смята се например, че едно от отделенията в обора винаги трябва да се държи празно за кравите на елфите. 
Съществува и легендата за мъж, който отсъствал в продължение на дни. Когато се върнал, разказал, че е бил при елфите в скалата Дрангурин и споделил, че жена елф искала да се омъжи за него. Разказал и че в скалата живеят много хора и било много приятно да е с тях. Те били почтени, подредени, дисциплинирани и красиви като човешки същества. Разкрил и че те ходели на църква в Скоганупур, където имало две църкви, тъй като елфите били толкова много. 
Разказал, че елфите имат овце, крави, коне и кораби, а мъжете елфи много често излизат в океана, за да ловят риба като хората. Носели рибата у дома с коне и по много неща приличали на хората, например също като хората използвали свещи и газени лампи. Годината минала и той бил свободен от работата във фермата, където бил нает. След това изчезнал, но никой не го търсил, защото всички знаели, че е отишъл при елфите, макар че не го бил казал на никого. Така човек се оженил за жена елф и живял с нея в скалата Дрангурин. 
Исландците нямат Дядо Коледа, а 13 негови аналога. Тези 13 аналози са големи калпазани: един краде наденици, друг изпива млякото, трети върши някаква друга пакост. Затова през последните 13 дни до Коледа всяка вечер на прозореца трябва да се оставят наденици, мляко и т.н. за пакостниците. Освен това трябва да се сложи и обувка: ако детето е било добро през годината, през тези 13 дни преди Коледа то ще получава по един подарък в нея всеки ден. Ако обаче е било лошо и непослушно, през 13-те последни дни до Коледа ще получава само по един картоф. (С табелата се приветстват посетителите и се отправя призив за дарения за възстановяване на старата къща в името на безопасността на бъдещите туристи. Посетителите могат да снимат, но да не се приближават до старите постройки, тъй като районът е опасен; забранено е навлизането на всякакви МПС.) 
На исландски елфите са всъщност "скрити хора". Как са се появили тези скрити хора? Адам и Ева имали много, много деца и Господ редовно ги посещавал, за да види как живеят. Ева много обичала всичко да е чисто и подредено за тези посещения. Един ден обаче Господ я изненадал и тя не успяла да измие и да облече в чисти дрехи всички деца. 
Засрамена, тя решила, че не може да ги покаже на Господ в този вид. Помислила си, че тъй като децата са толкова многобройни, ако скрие неизмитите, Той няма да разбере. Господ обаче я попитал: "Това ли са всичките ти деца", а Ева отговорила: "Да, това са!" Господ настоял: "Сигурна ли си, че тук са всички", а Ева отвърнала: "Сигурна съм, това са всички." Тогава Господ рекъл: "Ти ме излъга и скри нещо от мен, а сега аз ще скрия това нещо от теб." Така се появили елфите – скритите хора, които живеят в скали по цяла Исландия. 