Отранто е приятно малко градче с исторически сгради, арагонски замък, синьо море и малък плаж в Пулия, Южна Италия, на брега на Адриатическо море...
Отранто е приятно малко градче с исторически сгради, арагонски замък, синьо море и малък плаж в Пулия, Южна Италия, на брега на Адриатическо море. 
Носът на Отранто е в най-източната точка на Италия и това превръща града със същото име във врата към Ориента. Някога процъфтяващо римско пристанище, Отранто е мост между Изтока и Запада и е важен търговски порт. 
Градът е в провинция Лече и е в областта, известна като Саленто – върхът на полуострова, оприличаван на тока на ботуша. 
В ясен ден през Пролива на Отранто съвсем спокойно се вижда Албания. Подобно на много местни населени места в Пулия и Отранто се произнася с ударение на първата сричка. 
Това малко градче има приятна ваканционна атмосфера и е добра дестинация за еднодневна екскурзия или дори за по-дълъг престой. 
Красивата като картичка тюркоазена морска вода, белите сгради и скалите, от които мнозина скачат в морето, превръщат Отранто в често срещана звезда върху карти, пътеводители, рекламни брошури и статии за Пулия. 
Името Отранто вероятно е най-известно извън Италия заради "Замъкът на Отранто" – пионерския готически роман на Хорас Уолпол. Зловещият замък от въображението на Уолпол обаче няма нищо общо със солидната крепост в истинското Отранто. 
Отранто е основано от гърците, след това тук пристигат римляните и пристанището е известно като Hydruntum, после е превзето от логобардите и е окупирано от византийците и норманите. Всички те оставят своя белег върху крайбрежния град. 
Опустошено е от турците през 1480 г. 
Старият исторически център е разположен върху ниска част на носа с изглед към залива. 
Той продължава да е в рамките на укрепените стени и запазва историческата си атмосфера. 
По цялото протежение на защитните стени с изглед към морето има кафенета и ресторанти. 
Историческият център е сложна мрежа от алеи и бели домове. 
Гледките от стария център са много релаксиращи. 
Отранто продължава да е активно пристанище с рибарски флот и редовна фериботна линия до Гърция. 
Основната част от неговото население от 5500 жители живее в новия град, но историческият център е пълен с живот и чар. 
На север от Отранто е Baiadei Turchi с безкрайни пясъчни плажове и кристално чиста вода, която се смята за една от най-чистите в Италия. 
Скрита сред виещите се малки улички в старата част на Отранто е малката византийска църква на св. Петър. Някога това е била основната църква на града и има запазени византийски мозайки, но невинаги е отворена за посещение. 
Замъкът на Отранто (Castello Aragonese) е солидна конструкция, която е част от защитата на града. Днешната постройка е от ХV век, макар че е издигната на мястото на една от по-ранните крепости на Фредерик II. Понякога в него се организират временни изложби. 
Най-широката улица в старата част на Отранто е пълна с магазини за сувенири, за керамика, обувки, сандали и т.н., както и с ресторанти и барове. 
Крайбрежната променада, всъщност върхът на крепостните стени, предлага няколко тераси с красиви гледки към залива и пристанището. 
Руините на крепостта над пристанището предлагат и романтичен каменен олтар под открито небе. 
Всъщност най-голямата забележителност (наред с арагонския замък) е Cappella dei Martiri (Параклисът на мъчениците) в катедралата, посветен на 800 жители на града, които са зверски обезглавени, защото не приемат исляма (вж. Фотогалерия: Дървото на живота). 
Уличките в стария център на Отранто. 
Градският плаж. 
Едно от малките и уютни ресторантчета в старата част на Отранто. 
Останките от стар и ръждясал кораб на пристанището, който е превърнат в изкуство с помощта на стъклени плоскости. 
Входът от пристанището през градските стени в историческия център. 
Входът на замъка на Отранто. 
Централната търговска улица в историческия център на Отранто. 