Замък "Розенау", Долна Австрия, близо до градчето Цветел...
Замък "Розенау", Долна Австрия, близо до градчето Цветел. Построен през 1590 година от Волф Дитрих фон Грайс. Сегашния си бароков вид замъкът получава в периода 1736 -1747 г. За времето на Втората световна война различните източници дават противоречиви сведения. От една страна, се твърди, че последният аристократичен собственик е бил изявен нацистки функционер и поради тази причина след войната в рамките на денацификацията замъкът е конфискуван от съветските окупационни сили и е използван от тях в периода 1945-1955 г. След края на съветската окупация е преминал във владение на държавата. От друга страна, официалните източници твърдят, че след края на съветската окупация, през 1955 г., замъкът е бил върнат в безобразен вид на собственика си (без да се споменава за някакво негово нацистко минало), който поради невъзможността да го възстанови го продава през 1964 г. на провинция Долна Австрия. Всички източници обаче са единодушни в едно – съветската армия опустошава и ограбва замъка, докарва го до пълна стопанска, физическа и социална разруха и той губи значението си като регионална икономическа и обществена единица. През 1974 година след сериозни строително-реставрационни работи той е отворен отново за посещения като хотел и ресторант. 
В сградата се намира масонска ложа от 18-и век (която в момента се използвала само на големи празници) с музей към нея. Основана е от Леополд Кристоф граф фон Шаленберг (Leopold Christoph Graf von Schallenberg ), който е бил високопоставен служител в двора на императрица Мария Терезия. (Съпругът на Мария Терезия, Франц Щефан фон Лотринген, също е бил масон). Предполага се че, и Волфганг Амадеус Моцарт е посещавал ложата. На снимката е част от стенописите към входа на ложата. За повечето хора те изобразяват древни руини, морски фарове и обелиски – за някои пък в тези образи са закодирани определени послания и сериозни теми за размисъл. 
Някои от стенописите съдържат явни масонски символи. 
Други пък, изобразявайки елементи на местния бит, съдържат скрити послания, разпознаваеми само за опитно око. 
Стенописите са дело на майсторите Пол Трогер, Даниел Гран и на майстора на перспективата Ринколин. През 1800 година след смъртта на граф Шаленберг следващите собственици нямат представа за символичното значение на стенописите. Част от тях биват замазани и стените пребоядисани (твърди се, че това е дело на един от собствениците, известният антисемит Georg Ritter von Schönerer, който в един момент се усеща за какво става дума). 
Оръдията на труда на зидарите – както на оперативните, така и на спекулативните.Всеки инструмент има както практическо, така и чисто символично, а може и идеологическо значение.Държавният герб на бившата ГДР например е добра тема за размисъл. 
Килимче, което се постила на пода на ложата и изобразява плана за работа в съответната степен. Отначало строителите са рисували плановете си на дъски, които след приключване на работата са се изтривали. През 18-и век масоните започват да изобразяват плановете на килимчета като горното, които се разгъват и сгъват на пода при работа. Подът на ложата представлява поле на бели и черни квадрати (подобно на шахматна дъска). 
Масонска престилка от 18-и век. Символите, изобразени на нея, освен всичко останало дават информация и за степента на приносителя й. Обикновено е изработена от агнешка кожа, която има също своето символично значение. 
Тази снимка дава частична популярна представа за някои елементи от облеклото и инструментите по време на масонска работа от 19-и век. Освен показаните престилка и ръкавици част от облеклото са и нагръдни знаци, колиета, кинжали, шпаги, значки и т.н. 
Всяка масонска ложа разполага с няколко помещения – започвайки от сервизните, минавайки през гардероб, библиотека, храм, та до "банкетна зала".На снимката е показана така наречената тъмна стая, където кандидатът за приемане в ложата трябва на светлина от свещ и с помощта на перо да напише духовното си завещание. Темата за духовното завещание е много интересна и същевременно трудна. Ето една идея за размисъл. 
Стаята на изгубените крачки. Намира се непосредствено пред храма на ложата. Минавайки през тази стая на път за храма, всеки член на ложата трябва да се освободи от натрупаните емоции и грижи и да се подготви духовно за работата си в храма. 
Масонският храм представлява идеализиран образ на Храма на Соломон. В модерната интерпретация това е храмът на цялото човечество. На изток се намират символи на небесните светила – в този случай само на слънцето. Под тях е тронът на Соломон, на който седи Почитаемият първомайстор (председателят) на ложата. Пред него е олтарът с трите големи светлини на масонството – Свещеното писание, Пергелът и Ъгломерът. Пред олтара по време на работа се разгъва килимчето на съответната степен, на която се работи. Около него са трите свещника, символизиращи мъдростта, силата и красотата. При входа на ложата на запад стоят двете колони, които навремето са фланкирали входа в Храма на Соломон – Якин и Боаз. В случая обаче са разположени на изток над трона на Почитаемия първомайстор. На тавана, в центъра, виси Пътеводната звезда. В случая е изобразена от бронзов осмоъгълен свещник, символизиращ полярната звезда. 
Килимчето на пода на ложата 
Масонски катехизис от 1873 година 
Масоните не са против традиционните религии и в 18-и век това е означавало преди всичко християнство. Братствата редовно са участвали в богослужения. В дадения случай снимката е направена от ораторията на ложата над параклиса на замъка. 
След всеки символичен ритуал братята се събират на ритуална вечеря, наречена "Агапе", на която се произнасят тостове в строг ред и самото хранене преминава като ритуал. Ако на вечерята са поканени дами или лаици, тогава се нарича "Бяла маса" и ритуалът не е толкова строг. 
Картина, изобразяваща работа във виенска ложа през 18-и век, на която присъства брат Волфганг Амадеус Моцарт (първият в десния ъгъл). 
Вътрешният двор на замъка. В дъното се вижда входът към параклиса. 
Вътрешността на параклиса на Св. Троица. Изборът на темите в декорацията, макар и стриктно християнски, издава масонски предпочитания. Моите искрени благодарности към един спекулативен зидар за оказаната методична помощ при оформянето на текстовете към снимките. 