Баалбек в Ливан е място на едни от най-мистериозните руини на Римската империя – монументален храм на Юпитер на 2 хил. години, който се изправя върху каменни блокове, тежащи 3000 тона...
Баалбек в Ливан е място на едни от най-мистериозните руини на Римската империя – монументален храм на Юпитер на 2 хил. години, който се изправя върху каменни блокове, тежащи 3000 тона.
Колоните на Стоунхендж са с тегло около една четвърт от теглото на тези каменни блокове. (На снимката е по-добре запазеният и по-малък в сравнение с този на Юпитер храм на Бакхус.)
Блоковете са сечени в близка кариера за варовик, където екип от Германския археологически институт в партньорство с техни колеги от Ливанския университет откриват това, което е наречено най-големия каменен блок от античността, тежащ над 900 тона и съответстващ на тези, които поддържат храма на Юпитер. Никой не знае по чие нареждане или защо е изсечен този каменен мегалит, както и защо е изоставен. 
Баалбек е наречен на финикийското божество Баал, макар че римляните познават мястото с гръцкото му име Хелиополис. Историците отбелязват необичайната липса на документация за това кой е поръчал, платил или проектирал храма. (Слънцето беше много силно и снимката не е особено добра, но все пак дава представа за комплекса в Баалбек.) 
Има много местни легенди за произхода на храма: Каин го е построил, за да се скрие от гнева на Бога; бил е построен от гиганти по заповед на Нимрод и е започнал да се нарича Вавилонската кула; бил е построен от Соломон с помощта на джинове като палат за Савската царица. Твърди се дори, че причината някои от блоковете да са изоставени в кариерата е, че джиновете обявили стачка. (На снимката е храмът на Бакхус.) 
През XIX век пътешествениците са озадачени и не могат да открият отговор на редица въпроси, поставяни от тези гигантски камъни и колони. Например каква е била целта на изсичането на такива огромни скали? Защо това е направено в "средата на нищото", а не в столица или пристанище? Защо няма други места, които да приличат на Баалбек? Защо работата е изоставена по средата? (На снимката са основите, върху които е изграден храмът на Юпитер.) 
Баалбек е древен финикийски град, разположен в долината Бекаа в днешен Ливан. Населен още от 9000 г. пр. Хр., градът израства във важно място за поклонение в древния свят заради преклонението пред финикийския бог на небето Баал и неговата съпруга Астарта – финикийската богиня на плодородието, войната и чувствената любов (името "Баалбек" означава "бог Баал от долината Бекаа"). 
В центъра на града е бил разположен огромен храм, посветен на Астарта и Баал, и руините на този ранен храм днес са под по-късния римски храм на Юпитер. (На снимката са останките от големия двор на храма на Юпитер.) 
Баалбек е включен в списъка на ЮНЕСКО като част от световното наследство. (На снимката са останки от шестоъгълния преден двор на храма на Юпитер.) 
Крайъгълните камъни на по-рания храм в Баалбек тежат над 100 тона, а поддържащите стените монолити – по 300 тона всеки, което озадачава и днешните археолози, учени и историци как са били придвижвани тези блокове, откъде и по какъв начин са инсталирани на мястото им. (На снимката е външната стена на големия двор на храма на Юпитер, а човешките фигури дават представа за мащаба на сградата.) 
Тези блокове и още един на около километър и половина от Баалбек, който тежи над 900 тона, днес са известни като каменните блокове на Баалбек и са обект на множество дебати, изследвания и предположения как са били местени и подреждани. Допълнителен въпрос е защо колоните на храма са по-големи, отколкото би трябвало да бъдат. (На снимката е фрагмент от паднала облицовка на тавана на колонадата на по-малкия храм на Бакхус.) 
Строителите в по-късно време – римляните, използват тези камъни като основи за собствените си храмове, но очевидно по никакъв начин не ги местят. Огромното тегло и обемът на тези камъни са повод са множество спекулации дори за намесата на извънземни (анунаките) в Баалбек с твърдението, че мястото е било древен космодрум за космически кораби. Очевидно нито една от тези спекулации не се приема от учените днес. (На снимката е вътрешността на храма на Бакхус.) 
Александър Велики завладява Баалбек през 334 г. пр. н.е. и променя името му на Хелиополис – "Град на слънцето", и това е името, което продължава да се използва и през 64 г. пр. Хр., когато Помпей Велики анексира региона на Финикия за Рим. Това продължава да е името на града и през 15 г. пр. Хр., когато той става колония на Римската империя. (На снимката е пропилеа – монументалният вход към храма на Юпитер, който се състои от шестоъгълен преден двор, голям вътрешен двор и най-накрая самия храм.) 
Римляните правят големи подобрения на мястото със своите огромни строителни проекти, пътища, акведукти и алеи. При управлението на император Септимий Север (193–211 г.) е построен и осветен грандиозният храм на Юпитер Баал – най-голямата и най-богато украсена религиозна сграда в цялата история на Римската империя, чиито внушителни руини се виждат и днес. (На снимката е една външните стени на храма на Бакхус и вляво останки от средновековната цитадела, построена през XII век.) 
Градът остава често посещавано място за поклонения до легитимирането на християнството в Римската империя от Константин Велики (започвайки през 313 г. с Миланския едикт), след което – избягвайки съдбата на някои езически селища, които са били изоставени или разрушени – е християнизиран. (На снимката е част от пропилеата ¬на храма на Юпитер.) 
Храмът на Бакхус – много добре запазен и до днес – е по-голям от Партенона в Атина. Всички храмове в Римския комплекс (на Юпитер, Бакхус и Венера) са спасени от разрушение при възхода на християнството благодарение на използването им като църкви; само олтара на Юпитер е разрушен от Теодосий I. 
Храмовете продължават да изпълняват ролята си като християнски места за поклонение до идването на мюсюлманите през 637 г. (На снимката е големият двор на храма на Юпитер.) 
Под мюсюлманското управление районът е преименуван на Al-Qalaa (крепостта). Стените са усилени за защита и храмовете са укрепени. Построена е джамия насред древните римски храмове, а християнските допълнения са разрушени и унищожени. 
Византийската армия плячкосва града през 748 г. и отново през 975 г., но не може да го задържи и в крайна сметка той – след като е оцелял от монголите и от други военни кампании – преминава в Отоманската империя, която до голяма степен го пренебрегва и позволява на руините съвсем да рухнат. (На снимката е част от пропилеата ¬на храма на Юпитер.) 
Поредица от земетресения през вековете допълнително увреждат мястото и за запазването на останките не се прави нищо до 1898 г., когато немският император Вилхелм II посещава района и изпраща екип от археолози, които да започнат работа тук. (На снимката е част от шестоъгълния преден двор на храма на Юпитер.) 
Техните усилия заедно с работата на по-късни международни екипи запазват Баалбек за бъдещите поколения. (На снимката е част от големия двор на храма на Юпитер.) 
От гледна точка на архитектурата най-значителните храмове са тези на Юпитер, Бакхус и Венера. (На снимката са останките от храма на Венера.) 
Загадките около тях и особено храма на Юпитер остават – той например е бил заобиколен от 54 колони, които са високи почти 23 м, което ги превръща в едни от най-високите в света. 
Храмът на Бакхус изпъква с това, че е много добре запазен и е украсен с красиви каменни резби, които датират от времето на Римската империя. 
През XII век районът на добре запазените римски храмове е превърнат в крепост срещу кръстоносците, които управляват на север и на запад. Първоначално храмът на Юпитер с неговите високи и добре защитени сгради е бил трансформиран в цитадела. При управлението на султан Барам шах (1182–1230) – правнук на Саладин, храмът на Бакхус е включен в цитаделата. За тази цел са издигнати значими югозападни укрепления, състоящи се от голяма зала, порта и джамия. След нашествието на монголите през 1260 г. храмът на Бакхус заедно с южната кула са трансформирани в палат. Стена, която до голяма степен е премахната впоследствие, е заобикаляла зоната на север и е включвала храма на Юпитер. 
Каменните облицовки на тавана на колонадата на храма на Бакхус 
Вътрешността на храма на Бакхус 
Храмът на Бакхус 
Зоната между двата храма 
Големият двор на храма на Юпитер 
Римската улица, водеща към храмовия комплекс 