Намираща се на пиаца "Белини" в Палермо и с най-обикновена испанска барокова фасада...
Намираща се на пиаца „Белини“ в Палермо и с най-обикновена испанска барокова фасада, тази църква от XII век е величествена останка от епохата, когато Палермо е бил най-богатото пристанище в Западна Европа. 
Известна е като „Ла Марторана“, но официалното ѝ име е Църквата на св. Мария Адмиралтейска – почит към нейния покровител – сирийско-гръцкия авантюрист Георги Антиохийски. 
Предприемчивият Георги Антиохийски започва военната си кариера в служба на северноафриканския султан Тамим ибн Муиз. След като загубва благоразположението на наследника на султана, Георги бяга на север в наскоро християнизираното Палермо, където се представя в двора на амбициозния нормански крал Роджър II. Там той скоро започва да командва новосформиращия се военен флот на Сицилианското кралство. 
Именно благодарение на Георги Антиохийски и неговите наследници сме получили термина „адмирал“ – титла, която норманите в Сицилия извличат от арабската титла „емир ал-бар“, което може да се преведе приблизително като „главен военен морски командир“. 
Военните постижения на първия адмирал в света включват подчиняването на бунтарски настроения принц Гримоалд от Бари, завладяването на византийския остров Корфу и установяването на норманска колония на брега на днешен Тунис. 
Георги Антиохийски умира през 1151 или 1152 г. в Егейско море, опитвайки се да завладее самата Византийска империя – подвиг, който е твърде голям дори за неговия впечатляващ талант. 
Това обаче става едва след като той дарява на Палермо „Ла Марторана“ – един от акцентите на синкретичния сицилиански арабско-нормански архитектурен стил. 
Самата църква е претърпяла няколко значими промени след построяването си: романската ѝ камбанария е украшение, добавено през XIII век, а бароковата фасада е едно от допълненията през XVIII век. 
Оригиналната покрита с мозайки апсида на църквата за съжаление е унищожена по същото време и е заменена с типа крещяща украса на олтара, която може да се открие в почти всяка италианска църква. 
Същевременно донякъде благодарение на реставрационните усилия през XIX век са запазени част от оригиналните художествени произведения в църквата, така че посетителите могат да си съставят представа за първоначалното ѝ великолепие. 
Приблизително половината от интериора продължава да е украсен с оригиналните златни мозайки – дело на специално дошли за това гръцки майстори и художници. 
Крал Роджър II, коронясван от Христос, посреща посетителите на входа. 
Срещу тази сцена Георги Антиохийски е паднал в краката на Богородица. 
Представени са детайлни библейски истории, а на дървен фриз, който заобикаля купола, е изписан християнски химн, написан на арабски – вероятно една от любимите детски песнички на родения в Сирия адмирал. 
Църквата очарова дори не-християните. 
Арабският изследовател от XII век ибн Джубаир, който пътува до такива великолепни средновековни градове като Кордоба, Кайро, Багдад и Мека, смята „Ла Марторана“ за едно от чудесата на света. 
Той описва църквата като „една от най-чудните сгради, които светът някога е виждал“, пишейки: „Дано Аллах в своята милост и доброта скоро да почете тази сграда със звука на призива на мюезина!“. 
Макар че желанието на Джубаир за връщане на мюсюлманското управление в Сицилия никога не се реализира, днес „Ла Марторана“ е дом на една малцинствена религиозна група – италиано-албанската католическа църква. 
Итало-албанците, наречени Arbëreshë, мигрират в Сицилия и в Южна Италия в края на средновековието, когато Византийската империя бавно се разпада. 
Придържането на Църквата на Arbëreshë към византийския ритуал означава, че литургиите в „Марторана“ се провеждат на древногръцки – точно както когато църквата е била основана преди 800 години. 
Още един любопитен детайл за „Ла Марторана“ е връзката ѝ с популярния сицилиански сладкиш, наречен frutta Martorana – традиционен марципан, който се оформя така, че да прилича на истински резени плод. 
Твърди се, че връзката произтича от посещението на Хабсбургския император Карл V в „Марторана“ през септември 1535 г. 
Изправени през перспективата за посрещнат император сред все още неузрелите портокали в църковната градина, монахините в манастира „Марторана“ създават марципанени портокали, за да придадат празничен вид на мястото. Вероятно Карл V е бил доволен от изобретателността им. 
Днес frutta di Martorana е повсеместната гледка по витрините на сицилианските сладкарници. 
Църквата на св. Мария Адмиралтейска 
Църквата на св. Мария Адмиралтейска 
Църквата на св. Мария Адмиралтейска 
Църквата на св. Мария Адмиралтейска 