Потребителска фотогалерия
Sacro Monte della Beata Vergine del Soccorso е група от 14 параклиса и една църква, разположен в свещената планина в Оссучио, в община Тремезина, посветен на Света Богородица Сокорсо, която е част от групата от девет свещени планини на Пиемонт и Ломбардия, включена през 2003 г. от ЮНЕСКО в списък на обектите на световното наследство. Броят им е символен и се обвързва с доминиканския розарий (молитвена броеница) и неговите мистерии. 
По пътя на пилгримите. 
Този комплекс се намира на западния бряг на езерото Комо, на 25 км от едноименния град, в общинската зона на Осучио. 
Той е разположен върху скалист хълм на 419 метра надморска височина, обърната към остров Комакина. 
Той е сравнително изолиран, заобиколен от ниви, маслинови насаждения и гори, и въпреки че много от параклисите са разположени в частни имоти, техните входове са разположени към пътя за богомолците. 
От римско време това място е засвидетелствано като културен център, посветен на Церера, който привлича голям приток на хора, особено в средата на септември, както съобщава Плиний Млади, консул през 100 г. от н.е. и приятел на император Траян, който притежавал две вили на брега на Ларио (езерото Комо). 
Последните разкопки са показали следи от много обемна система, характерна за римските езически светилища. 
Четиринадесетте параклиса по пътя до църквата представляват Мистериите на Розария (доминиканска молитвена броеница и свързаните с нея мистерии) и водят до църквата, която е петнадесетият етап и е посветена на Успението на Божията Майка 
Вътре в тях са моделирани религиозни събития според розария със статуи от гипс и теракота. Върху тях са работили различни художници. 
Костюмите на статуите в параклисите точно възпроизвеждат благородното и популярно облекло на жителите на района по онова време. 
Параклисите по пътя до църквата са построени между 1635 и 1710 г. с централен план и понеже съвпадат по време с контрареформацията и събора в Тренто, са в бароков стил. 
Гледките отвисоко към езерото са прекрасни. Пътят към църквата покрай параклисите ви кани да размишлявате върху мистериите на Розария. 
Решението за изграждането на този комплекс на на свещената планина вероятно се дължи на инициативата на францисканците и местните благороднически семейства. 
Гербовете на благородни семейства, допринесли финансово за предприятието, се виждат на входната врата на някои параклиси. 
Последната 15-та от славните мистерии (Коронацията на Богородица) се състои от светилище, поставено вътре в църквата над главния олтар 
Всеки от параклисите е посветен на една от мистериите и е номериран според каноничната последователност на петте радостни мистерии, последвана от петте болезнени мистерии и след това от първите четири славни мистерии. 
Самата църква е построена върху устойчив скален терен с великолепна гледка към езерото, където вече е стояла предишна култова сграда. Основното й тяло е завършено през 1537 г. 
По-късно е изграена апсидата на църквата. Високата камбанария е завършена през 1719 г., след 25 години работа. 
Църквата е еднокорабна, съставена от четири капели; до нея се влиза през веранда на фасадата. 
Вътре корабът е украсен с пиластри, статуи и бароков мрамор. 
По-специално декоративната украса на тавана с елегантните си мазилки и стенописните му отделения е забележителен пример за бароковото изкуство 
Основните сцени са посветени на Успение и коронацията на Богородица; други отделения съдържат фигури на ангели. 
Рисунките са изключително свежи и красиви. Създадени са от местен художник. 
Коледните мотиви са поставени във вътрешния параклис. 
Църквата е работеща, но времето не предполагаше много посетители, защото беше извън времето за служба, но по хълма срещнах няколко групи поклонници. 
Посетихме ресторанта зад църквата с прекрасна кухня, а връщане от колоритен кош с неясно за мен предназначение. 
С пристигането обратно до езерото следобедът е вече към края си. Отляво е остров Комакина 