Потребителска фотогалерия
Леко е град с около 40 хиляди жители. Той е на около 50 километра северно от Милано. Той се намира в края на югоизточния клон на езерото Комо (разклонението, наречено езерото Леко ). Алпите на Бергамо се издигат на север и изток, прорязани от Валсасина в южния край 
Езерото се стеснява, за да образува река Адда, изтичаща от езерото Ларио, затова са изградени мостове за подобряване на пътната комуникация с Комо и Милано. Има четири моста, пресичащи река Адда в Леко. Най-старият от тях е Азоне Висконти (1336–1338) 
Икономиката му в миналото се се базира на промишлеността, най-вече производство на желязо, но по новогодишните празници хората празнуваха и търговията беше най-популярната индустрия. 
Базиликата на града Сан Николо е римокатолическа църква . Църквата става базилика през 1942г. 
Самата църква обаче е изградена през 11 век. Тя е била разрушавана, възстановявана и реконструирана през годините до 17-ти век, когато са включени барокови елементи и декорации. 
В края на 19-ти век архитект Джузепе Бовара променя фасадата и декорацията с неокласическите елементи, които са останали до днес. Входът с двойно стълбище е добавен също пре 20-ти век. Басиликата има богата украса и картини 
Камбанарията е издигната издигната по съсно в началото на 20-ти век на мястото на една от кулите в средновековните стени на града, разрушена през 19 век. Базиликата е популярна сред римските папи. 
Археологическите находки край Леко показват наличието на келтско селище в района преди идването на римляните. Те от своя страна изграждат тук своя защитна крепост и го правят важен пътен център. Тук както и в Комо има 3Д мапинг за туристите 
След падането на Западната Римска империя ломбардите превземат града през VI век. После идват франките, които превръщат Леко в столица на графство, но по-късно то се преобразува в граничен форт. След дълги битки той става част от Миланското херцогство и Ломбардия. 
Сега има различни индустрии, а туризмът набира скорост. Градът е удобна отправна точка за туристите в Алпите 
3Д маипингът тук е постоянна атракция привечер както и е направен и в Комо. 
Алесандро Манцони е италиански поет и романист. Той е известен с романа „Годениците“, и се нарежда сред шедьоврите на световната литература. Романът е символ на италианците от 19-ти век, както заради патриотичното си послания, така и защото поставя основите на съвременния италиански език. Той е влиятелен привърженик на либералния католицизъм в Италия. Въпреки, че е роден в Милано той е свързан с Леко, защото родителите му са от тукашен стар и богат род. Музеят "вила Манцони" е в тяхната къща. 