Потребителска фотогалерия
Крушунските водопади са съвсем близо до село Крушуна, Област Ловеч. Намират се на 6 км от град Летница и напоследък са много известни. Водопадите представляват травертинова каскада, отделните стъпала на която са самите падове. 
Травертѝнът е седиментна /утаечна/поликристална скала, получена чрез отлагане на калциев карбонат от минерални или термални извори или течаща вода, богата на калций. Навсякъде създава интересни гледки, всички са чували за Йелоустоун или Памуккале. 
Крушунските водопади не впечатляват с мащаби, но пък са красиви. И преди всичко – наши! Покрай тях и селото е живнало. 
Някъде пишеше, че пътеката до водопадите е най-късата екопътека в България. Дали е така, не знам, но наистина е много къса. Дори не успяхме да се раздвижим и затова трябваше да намерим още някой туристически обект. Решихме да се върнем през Искърския пролом. 
Искърският пролом е най-дългият пролом в България с дължина от 84 km и средна надморска височина от 362 m. Това са Ритлите. Те се намират край село Лютиброд. Най-ясно откроени са четири успоредни отвесни скални стени на левия бряг, който е част от Врачанската планина. Скалите достигат на места до 80 метра над нивото на реката. Дебелината им е от 3 до 7 метра, а дължината – между 200 и 400 метра. 
Лакатнишките скали са разположени на левия склон на пролома. Намират се в община Своге, в землището на село Миланово, между долините на реките Пробойница и Оплетненска. Най-близо до скалите е гара Лакатник (444 m н.в.). 
Лакатнишките скали са изградени от червени пясъчници и варовици, като пластовете на скалите са почти вертикални. На места превишават с 250 метра водите на река Искър. Вследствие на външните въздействия в тях са се образували множество скални форми. 
Водопадът Скакля се намира над гара Бов и до горната му част се стига след преодоляване на 318 метра изкачване по Вазовата екопътека. Случихме на суха пролет, водата е малко. 
Над водопада е село Заселе с 946 метра надморска височина. И това село е живнало заради туристите, които се увеличават след 2007 година, когато е открита екопътеката. Горе, вдясно се вижда малка част от селото. Бовска /Заселска/Скакля не трябва да се бърка с Врачанска скакля. 