Потребителска фотогалерия
Май е неподходящ месец за ходене по високите планини, но се е натрупало нетърпение и противно на здравата логика тръгваме за Пирин. На снимката е река Глазне, протичаща покрай хотелите на Банско. Те са затворени, но мнозина отиват за ден или имат апартаменти в комплексите. 
Оставяме колата на паркинга на Шилигарника и продължаваме пеш. Седемте километра асфалт до хижа "Вихрен" и връщането трябва да заменят истинското ходене по планината, което сега се свързва с газене на мокър сняг. Това е Вихрен, /2914м./ чиито северни склонове са почти чисти заради наклона. Сниман е от мястото, където се пресичат шосето и пистите към Бъндеришка поляна. 
Хижа "Вихрен" с Дончови караули над нея. Времето е мрачно, странно топло заради вятър, довлякъл сахарски прах чак дотук. На паркинга на "Бъндерица", в култовата кръчма, вече разпалват скарата. 
За 25 години ходене по Пирин виждам хижа "Вихрен" затворена за първи път. 
Самата хижа с почти пълен паркинг и минзухари на преден план. Хората щъкат наоколо, но пазят дистанция. 
На другия ден тръгваме покрай река Демяница. Тя събира водите на шест езерни групи – Василашки, Валявишки, Превалски, Типицки, Къркъмски и Газейски езера. Под името Валявица води началото си от Валявишките езера на 2400 м. Водосборният ѝ басейн се изчислява на 37 кв. км. Край хижа Демяница приема два големи притока – отляво Василашката река, а отдясно Газейската река. Върви се по черен път, достъпен за коли с повишена проходимост. 
Водопадът Юленски скок. Височината му е 9 метра. Край него е построена наблюдателна площадка, но клоните пречат на добрия изглед. Има следи от опити да се слезе надолу, но е кално и не искам да създавам работа на ПСС. 
Понакога се говори за Юленски водопад, който включва два пада, единият от които е Скока и тесен улей. Общата височина е 20 метра, а това е другият пад. 
Друг поглед към каскадата. 
Навсякъде клечки пречат на снимането. Задоволяваме се с това, което видяхме, чакат ни 250 километра път. 