Потребителска фотогалерия
В продължение на 5 години имах честта да бъда част от екипа, който построи най-големия самолетоносач в историята на Британската кралска флота (Royal Navy). Това е "гледката", която ще вижда пилотът на изтребителя преди старта. 286 метра, или излиташ, или "кацваш" в морето/океана. 😂 
Палубата има две контролни кули, мостик и контрол на полетите. Това е мостикът за управлението. 
Това е втората кула, която се намира зад мостика, от тук се контролира всичко, което излита и каца на борда. 
Контрол полети. Стъклените панели са дебели 12 см и са многопластови. Всеки панел тежи повече от 600 кг. Както можете да предположите, това не е обикновено стъкло, каквото ще намерим у дома. 😂 
Мачтата може да се "сваля" до хоризонтално положение и по този начин се намалява височината на самолетоносача с 18 метра, позволяващо да се минава под по-ниски мостове. 
Това е мястото, от което се командва QEC (Queen Elizabeth Carrier), както е официалното име на самолетоносача. 
Мостик 
Поглед от върха на рампата, или както се нарича - катапулта. 
Поглед от мястото, от което единствената посока е нагоре и само нагоре. 
Ясно може да се види числото 50, написано на рампата....това са 50 фута (15 метра) до края на рампата. 
"Официалното" име на самолетоносача в регистъра на Морските сили - R08. 
Катерите започват да завъртат QEC, за да може да напусне доковете. 
От край до край палубата е 286 метра и ако броим и нивата под водната линия, вие гледате "постройка", която има 11 етажа от килта до върха на контролната кула, без да броим мачтата.Общо над 4000 различни "помещения" се намират във вътрешността на самолетоносача. 
QEC е готова за път. 
Последно farewell от стотиците хора, които участваха в този грандиозен проект. 