Потребителска фотогалерия
Нипенбург е изоставен замък източно от Хеминген, разположен на едно възвишение над река Глемстал на 295 м надморска височина. От три страни стръмни склонове са го защитавали от нападатели. За първи път се споменава в документ през 1160 г. и се счита за най-стария замък в района на Щутгарт. 
На медна плоча, поставена на главната защитна стена с дебелина около 3 метра, е схемата на замъка. Замъкът е бил лесно достъпен само от източната страна, където възвишението плавно преминава към откритата местност. 
Каменен сводест мост, който е свършвал на три метра пред портата на замъка, след което е имало подвижен дървен мост, вдиган вертикално при опастност. Този широк ров, който някога е бил около шест до осем метра дълбок, е защитавал замъка от изток. През 15 век подвижният мост между моста и портата на замъка е премахнат. 
Входна врата от изток. Отсреща се вижда западна укрепена врата, която е водила към външен стопански двор за отглеждане на животни, конюшни и ковашка работилница. Благодарение на своята отбранителна система Нипенбург е давал на жителите си сигурност и убежище в продължение на много векове. Не е известно замъкът някога да е бил превземан, унищожен или изгорен. 
През 17 век замъкът, който е бил стратегически разположен над река Глемстал, е изоставен и в непосредствена близост е построено имението Нипенбург, вижда се на заден план. Причина е лошото качество на живот, обитателите са страдали от студ, влага и неудобства в замъците. През следващите векове комплексът на замъка е използван като каменна кариера и е оставен да пропадне. 
Западна укрепена врата към река Глемстал. 
Отляво е построената през 15 век масивна плевня, под нея се намира изключително голяма сводеста изба, която е жизненоважна за съхранение на храна, особено по време на дълги периоди на обсада. Лявата врата е за плевнята, а дясната води към мазето. 
Тук сме във външния стопански двор, виждат се западна укрепена врата и отдясно плевнята с мазе. Под покрива на плевнята има три етажа за съхранение на зърно и сено, построени един над друг. 
На това място са били конюшните, ковашка работилница и оборите за отглежданите животни. 
Вътрешен двор на замъка от запад. Тук е имало кладенец за питейна вода, входа без врата е била западна отбранителна кула, а отдясно е била основната сграда на замъка, сега е останал само приземният етаж, собствениците все още го използват. 
На останките от западната отбранителна кула има поставена паметна плоча. 
За да се запазят руините на замъка, между 1979 и 1984 г. са извършени обширни реставрационни работи по стените, които са били в опасност от рухване. Основният инициатор е Хелмут Тойрер, на когото е посветена тази възпоменателна плоча във вътрешния двор на замъка. 
Основната защитна стена от най-опасната за нападение страна на изток, която е била с дебелина около 3 метра, погледната от вътрешния двор на замъка. 
Западна укрепена врата от вътрешния двор. 
На основната защитна стена е поставена тази медна информационна табела, на която накратко е описана историята на замъка и има схема на основните му части. 
През тази врата се излиза в цвингера, пространство между два реда укрепени стени. 
Замъкът на господарите фон Нипенбург е разширяван няколко пъти през годините. Това е цвингерът, отляво е замъкът, а отдясно построена през първата половина на 14 век втора защитна стена. 
Това е била отбранителна кула до входа от изток, виждат се бойници за разполагане на оръдия. Наблюдателната площадка, която и до днес е напълно запазена, показва, че вратарят е управлявал подвижния мост оттук. 
Входът от изток като каменен мост, погледнат от замъка, а отдолу се виждат останки от отбранителния ров. 
Дебелата 3 метра защитна стена от изток е била в състояние да издържа дори старовремски топове, а зад нея са били основните помещения за обитателите, дори е имало малък параклис за молитви. През Средновековието всички граждани и господари са били много религиозни. 
Бойници за поставяне на топове на западна отбранителна кула, те гледат към воденицата долу на река Глемстал. Горните етажи са били използвани за строителен материал, вероятно за имението Нипенбург. 
От западната отбранителна кула се вижда добре вътрешния двор и замъка, разбира се което е останало от него. През 1283 г. в замъка Нипенбург е решен спор между Фридрих фон Нипенбург и друг благородник фон Енцберг за притежанието на замъка Капхенхарт. Присъствали са долношвабският Фогт граф Албрехт II фон Хоенберг, граф Еберхард I фон Вюртемберг и граф Конрад III. фон Вайхинген, както и многобройни духовници, благородници и министри от района между Зинделфинген и Пфорцхайм. 
Това е приземният етаж на западна отбранителна кула, с една бойница на север към мелницата. Таванът е сводест от камъни, много характерен за онези времена. 
При входът към приземният етаж се виждат дебелите стени на кулата. 
Кът за почивка и осмиляне на историята на замък Нипенбург. 
Западна укрепена врата, напомня леко на Хисар капия в Пловдив. 
Вътрешен двор с вратата към приземен етаж на замъка. 
Напускаме руините на замък Нипенбург и се отправяме към имението Нипенбург. 