Това е най-древният мегалитен археологически обект в света. Възрастта му е поне 12 000 години
Гьобекли тепе (Коремест хълм) е археологически комплекс, датиращ от докерамичен неолит, а вероятно дори още от енипалеолитната епоха, разположен на 25 km североизточно от град Шанлъурфа и на 2,5 km от село Йоренджик. 
Тепето по същността си е високо 15 m, около 300 m в диаметър, лежащо приблизително на 760 m надморска височина. 
Този комплекс е по-стар от египетските пирамиди. 
Градежът има кръгла форма (концентрични окръжности, броят на които достига до 20) с релефи на Т-образни стели, представляващи различни животни. 
Комплексът е бил засипан с дребен чакъл и реално консервиран в VIII хил. пр.н.е. 
Гьобекли тепе е известен на археолозите още от началото на 60-те години, но никой не е предполагал истинската му значимост. Предполагало се е, че обектът под хълма е византийско гробище. Едва след като през 1994 г. местен овчар разкопава една от колоните и открива релеф на странно животно, започват разкопки, организирани от Германския археологически институт в сътрудничество с музея в Шанлъурфа. 
Веднага след първите разкопки става ясно, че се касае за обект, датиращ от каменния век. Разкопани са едва 5% от целия комплекс. През 2018 г. Гьобекли тепе е включен в списъка на ЮНЕСКО за Световно културно наследство. 
Изследователят му – германският археолог Клаус Шмид, предполага, че Гьобекли тепе представлява древно култово съоръжение. Използването му продължава поне няколко хилядолетия. 
Предполага се, че културата, която е изградила Гьобекли тепе, е била на ловци и събирачи, които въпреки това са водели уседнал живот поне в част от годината. 
Радиовъглеродното датиране свидетелства, че краят на периода в най-стария Пласт III може да бъде фиксиран на около 9000 г. пр.н.е., но се смята, че обектът може да е функционирал като духовен център и по-рано – през 10 000 г. пр.н.е. или дори още по-рано. 
Гьобекли тепе не само предхожда грънчарството, металургията и изобретяването на писмеността и колелото, но и т.нар. Неолитна революция, която бележи възникването на земеделието и животновъдството. 
Изграждането му предполага социална организация, която дотогава не е позната при човешките култури от палеолита, докерамичен неолит A или докерамичен неолит B. 
Проучванията свидетелстват, че за преместване на тежките стели от местните кариери на 100 – 500 m до мястото, на което е осъществен градежът, са били необходими поне 500 души. Някои от стелите тежат 10 – 20 тона, като в кариерата даже има и стела с тегло 50 тона. 
Жителите на Харан обаче твърдят, че има открит още по-древен град, който предстои да бъде оповестен официално съвсем скоро. 