Когато Тя е вече дошла...
Ето другарче на Пролетта в бяло и зелено огря
Попи скришом то две капчици
не, не бяха от снега;
А тя разлистваше буквар и на Вазов се спря
Чрез него на своето смело момиченце запя:
"...изпод новата тревица и кокичето показва чудно бяла си главица."
Тази галерия е част от конкурса "Знаците на пролетта" на "Дневник". Автор на снимката е di^^di... Диана.
Имаше някои, които по-късно Пролетта съзряха,
Че свива от сърцето си за тях по-топла стряха.
Едни човка приведоха, а други по-горди се засуетиха
В дипломната си работа думите на Ясенов откриха:
"Сред подранилото утро бликат пролетни рулади
под лазурната безбрежност на широки небеса.
Тук наблизо и далеко по разстланите ливади
и по китните дървета, и по цветните лампади
някой пее и налива пурпур, злато и роса."
Еленче отсреща важно притвори уста
Имаше за толкова много неща да й благодари...
За клонки, за влюбени кафеви очи и лъчисти зори,
за полъха, който споделяха на... младостта!
А любимият му стих път на друг поет отвори:
"И пробуждаш в младий дух първите надежди бели,
към незнайните предели устреляваш своя слух
ти пробуждаш в младий дух първите надежди бели"
Н. Лилиев
Е, така се получава в живота не един път или два
Да се скарат двама приятели и да не разберат,
че Пролетта е дошла. Но ето ги
приближават четири притеснени съседки
Не, че имат навик да подслушват, вие пък, тук са случайно
Те са изискани дами и не се бъркат в "чужди сметки"...
Искат за стих да подсетят така невинно, дори нехайно:
"Отвънка ухае на люляк, отвънка е синьо небе.
Приятелю, птиците чу ли? Отвънка е пролет! Здравей!
Тя пита: "Стоиш ли на поста? Не клюмна ли вече глава?"
И после те грабва и носи на своите светли крила.
Ти имаш любима? – Обичай!
Ти вярваш в живота? Добре!
Подай си ръката челична
отвънка е пролет! Здравей!"
Н. Вапцаров.
Накрая без повече думи в сноп лъчи звезда
Слънцето улови за ръка Пролетта...
Потеглиха заедно по бяла в небето бразда
Дали от своята любов- измерима с вечността.