Добрите стари романи
"- Значи, моя Кармен - казах след някое време – ти си готова да тръгнеш с мен, нали? - В смъртта ще те следвам, да, но вече няма да живея с тебе. Бяхме в един пустинен пролом; спрях коня. - Тука ли? – рече тя. И скочи на земята. Свали мантилята, хвърли я при краката си, застана неподвижно с юмрук на кръста и ме погледна втренчено. - Виждам, че искаш да че убиеш – каза. – Така е писано, но няма да ме накараш да отстъпя. - Моля ти се – рекох аз, - бъди разумна. Послушай ме! Всичко минало ще забравя. Все пак, Кармен, нали знаеш, ти ме погуби; заради тебе станах разбойник и убиец. Кармен! Моя Кармен! Остави ме да те спася и себе си да спася заедно с тебе. - Хосе –отвърна тя – от мене искаш нещо невъзможно. Вече не те обичам; ти още ме обичаш и за това искаш да ме убиеш. И сега мога да те измамя с някоя и друга лъжа; но не искам да си правя такъв труд. Всичко е свършено между нас. Като мой ром ти имаш право да убиеш своята роми; но Кармен ще бъде винаги свободна. Кали е родена, кали ще умре. " Проспер Мериме "Кармен"
