Наближава 19.02 - обесването на Васил Левски. Това ме накара да се замисля дали ние сме палили свещ за някой герой, без празник, без причина. Просто така...И затова си позволих да публикувам този разказ, естествено с разрешението на авторката Румяна Андреева. Тя е невероятна жена и много приятен събеседник. Така сладко говори, че не усещаш как минава времето с нея.

 

По професия е учителка/вече пенсионерка/, но продължава да дава всичко от себе си за другите.

Приятно четене....  Дано и вие да почуствате емоцията,която ме обхвана от тази така поучителна история.

Свещица  за Левски

Миналото лято заведох малкия си 4–годишен внук Борис в Ловеч. Не беше се возил на влак, та затова. Там реших да го кача до паметника на Левски. След многобройните стъпала на Стратеш стигнахме задъхани горе. "Кой е тоя чичко? Той великан ли е?" – пита ме Борис. Започнах да му разказвам "по детски". Най-много го впечатли "лъвският скок", който е дал името му.  "Той е бил герой!" – заключи внукът. Набра китка диви цветя и ги постави пред паметника.

  На връщане към Троян от прозореца на влака Борис с радост посочи величавия силует на Дякона, открояващ се на Хоризонта. Оттогава често ме моли да му разказвам за Апостола.

  Вече 5-годишен го заведох в Троянския манастир. След като видя скривалището на Левски, влязохме в манастирската църква. Купих свещи и дадох една на детето да запали за здраве. Борис пое свещичката, наведе се и поиска да я постави там, където се пали за мъртвите. Спрях го, като му казах, че щего вдигна, за да сложи свещта горе. Но той отново се наведе и бодна свещицата долу.

- Защо я постави там?

- За Левски, бабо! – каза малкият и опита да се прекръсти.

  Онемях!... Никога не бях се сещала да запаля свещ за някой от нашите герои, пред които се прекланям.

  Свещицата остана да блести като душа, скрила  в себе си една чиста детска обич.

 

РУМЯНА АНДРЕЕВА, гр.Троян

изпратила новината: Руслана Попсавова