В тази гора от чинари попаднах съвсем случайно, когато от Куклен взех пряк полски път за с. Белащица, когато снимах двата манастира край населените места.
В тази гора от чинари попаднах съвсем случайно, когато от Куклен взех пряк полски път за с. Белащица, когато снимах двата манастира край населените места.
Тази гора води началото си от около 1020 година, когато през 1018 г. управител на Филипополска област става византийският пълководец Никифор Скифи. На това място той строи своя замък, а на юг от него полага основите на манастира "Свети Георги Победоносец", с който ще ви запозная в друга галерия.
Император Василий Втори Българоубиец му подарил голяма част от ослепените български воини на цар Самуил. Заслугата за победата при планината Беласица през 1014 г. била на Никифор Скифи, който със своята част се явил в гръб на българската войска. 
Сред гората е тази чешма, до която намерих възрастен жител на селото, попитах го как да стигна до манастира. След това той ми разказа историята на чинарите, как чинарът е символ на живота и обновлението. Вгледайте се в чинарите, високи до 50 метра, не разпознавате ли клановата, родова структура? Когато някой чинар загине от старост или буря го бутне, от корените му излизат по няколко нови дървета. 
А гората от чинари била посадена от Никифор Скифи за да изкупи греховете си, според предания той е имал български корен, но 6 годишен е пратен или продаден в Цариград. Замъкът през втората българска държава става българска крепост, защитавана дълго време при инвазията на османите. Те разрушават окончателно останките от нея някъде през 1650 година, като тогава изсичат цялата гора, за да ползват дървесината и. 
Но чинарите не се предали, дали поради близостта на този полусух дол или поради силата на обновлението, те се възродили отново. От другата страна на дола в частен имот има 1100 годишен чинар, под който Пенчо Славейков е писал едно свое произведение, но за него друг път. А част от пленените и ослепени самуилови войници се заселили около замъка на Никифор Скифи и основали село Беласица, което име след потъмняване се преобразувало в сегашното име на селището, Белащица! 