Най-старата действаща воденица в Архитектурно-етнографски комплекс "Етъра" е воденицата "Караджейка", построена през 1730 година.
Воденицата е вид мелница, използваща силата на водата, която задвижва водно колело. Механичната енергия, произведена от въртенето му се използва за мелене на зърно и получаване на брашно.
Най-старата действаща воденица в Архитектурно-етнографски комплекс "Етъра" е воденицата "Караджейка", построена през 1730 година.
Силата на водата.Водата, за воденицата може да пада или се използва нейната маса.Тя се се отвежда по дървена тръба, наречена ралупа или коруба. 
"Караджейка". Смилането на зърното става между два воденични камъка.При тази воденица брашното не се отделя от триците и става черно на цвят-оттам и названието на воденицата-"караджейка". 
Воденицата "Караджейкa" мели жито, ечемик, царевица. 