Поглед към самотната църква горе на височината...
Пристигнахме в Охрид по тъмно. 
На сутринта пред нас се ширна Охридското езеро, което се сливаше в далечината със сивото облачно небе. 
След малко заваля и никой не вярваше на уверенията, че в Охрид едва се събират три дни без слънце в годината. 
Тръгнахме по крайбрежната улица. 
Пред нас на хълма бяха накацали белите къщи на Стария град. В Охрид зимата е мека, но оттатък рида в Струга температурите падат до -15 градуса през зимата. 
Високо на хълма се издига Самуиловата крепост. 
Минаваме покрай паметника на Светите братя Кирил и Методий. 
За тази къща се твърди, че е от времето на Самуил, а крепостната стена обгражда целия град с дължина три хиляди метра. 
Поемаме по мокрия калдъръм нагоре към крепостта. 
Типична стара охридска къща. 
Църквата "Света София". 
Екскурзоводката-македонка с българското знаме в ръка - гледка, която заслужава да се види. 
Античният театър. 
Църквата "Свети Пантелеймон". 
Стигаме до Цитаделата с гордо веещото се македонско знаме. 
Поемаме направо през гората надолу към брега на езерото, на места е толкова е стръмно, че има поставени летвички за предпазване от подхлъзване. 
О, чудо! Дъждът спира, а пред нас е средновековната църква "Свети Йоан Канео", зад която се е разпростряло Охридското езеро до потъналите в облаци върхове. 
Запазени фрески в църквата. 
Слизаме долу на брега и тръгваме обратно. 
Обръщам се и хвърлям прощален поглед към самотната църква горе на височината. 
Паметникът на Св. Климент Охридски на крайбрежната улица, за него казват, че бил невисок, пълничък, весел и сладкодумен, докато брат му Наум бил висок, слаб и затворен като характер. 
Съвременни охридски къщи с палми отпред. 
Или дървета, обагрени в златисто червено от есента. 
Тръгваме си, но в паметта ми ще остане завинаги споменът за Охрид и Охридското езеро. 